Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Джонас намъкна ботушите си и тръгна към вратата, закопчавайки колана с пистолетите. Хвана дръжката на вратата и спря. Жената го погледна, а в сивкавите й очи вече отново трепкаше сънят.
— Никога не ми е било толкова хубаво — каза Джонас.
Корал се усмихна:
— И на мен, скъпи.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА. РОЛАНД И КЪТБЪРТ
1
Роланд, Кътбърт и Алан излязоха на верандата на Бар Кей почти два часа след като Джонас напусна стаята на Корал в „Почивка за пътника“. Слънцето вече доста се беше издигнало над хоризонта. По природа не бяха поспаливи, но както каза Кътбърт — „Трябва да поддържаме фасона на Вътрешността. Не мързел, а безделие.“
Роланд протегна ръце към небето, след това се наведе и докосна връхчетата на ботушите си. Гръбнакът му изпука.
— Мразя този звук — рече Алан. Беше заядлив и сънен. Всъщност цяла нощ го мъчиха странни сънища и предчувствия — подобни неща тормозеха единствен него от тримата. Може би заради докосването, което при него винаги бе силно.
— Точно затова го прави — пошегува се Кътбърт и тупна Алан по рамото. — По-весело, старче. Твърде си хубав да се отчайваш.
Роланд се изправи и тръгнаха през прашния двор към конюшнята. На половината път той се закова на място толкова рязко, че Алан едва не се блъсна в гърба му. Роланд гледаше на изток.
— О! — възкликна той със странен, удивен глас. Дори леко, се усмихна.
— О? — повтори Кътбърт. — Какво „О“, велики водачо? О, радост, скоро ще видя благоуханната лейди, или о, плъхове, през целия безкраен ден трябва да работя със смрадливите си компаньони?
Алан сведе поглед към ботушите си — когато напуснаха Гилеад те бяха още нови и неудобни, но сега се бяха напукали, изглеждаха износени, с малко сплескани токове и по-удобни от всички други работни ботуши на света. В момента предпочиташе да гледа тях, отколкото приятелите си. Напоследък подигравките на Кътбърт все звучаха остро — старата веселост беше изместена от нещо тревожно и неприятно. Алан очакваше Роланд да избухне всеки миг, като огниво, и да събори Бърт на земята. В известен смисъл Алан дори мечтаеше за това. Тъкмо напрежението ще се разсее.
Но не и тази сутрин.
— Просто о — меко каза Роланд и продължи.
— Моля за извинение, защото знам, че не искаш да го чуеш, но отново ще повдигна въпроса за гълъбите — каза Кътбърт, докато оседлаваха конете. — Продължавам да вярвам, че едно съобщение…
— Ще ти обещая нещо — усмихна се Роланд.
Кътбърт го погледна недоверчиво:
— Тъй ли?
— Ако утре сутринта още искаш да изпратиш някой, ще го сторим. Когото ти избереш, незабавно ще бъде изпратен към Гилеад със съобщение по твоя преценка. Какво ще кажеш, Артър Хийт? Честно ли е?
Кътбърт го изгледа подозрително, което обиди Алан. Но после и той се усмихна.
— Честно е — каза. — Благодаря ти.
И тогава Роланд рече нещо, което порази Алан и накара пророческата му душа да изтръпне.
— Рано е да ми благодариш.
2
— Не искам да ходя там, сай Торин — дърпаше се Шийми. Необичайно изражение бе сбърчило инак кроткото му лице — беше се смръщил притеснено и изплашено.
— Тя е ужасна старица. Ужасна като мечка, да. Има брадавица на носа, точно тук. — Той докосна връхчето на собствения си нос, който бе малък, мек и добре заоблен.
Корал, която вчера би му откъснала главата за подобно размотаване, днес бе необичайно търпелива.
— Така е — каза — но, Шийми, тя иска да идеш точно ти и плаща за това. Знаеш, че плаща, и то добре.
— Няма да ми помогне, ако ме превърне на бръмбар — каза нацупено Шийми. — Бръмбарите не харчат парички.
Въпреки всичко се остави да го отведе до Капричозо — товарното муле на странноприемницата. Барки беше натоварил две малки бъчонки на гърба на животното. Едната, пълна с пясък, служеше само за баласт. Другата съдържаше млада ябълкова ракия, каквато Рия доста обичаше.
— Празникът наближава — весело каза Корал. — Остават само две-три седмици.
— Аха. — При тази мисъл Шийми се развесели. Страстно обичаше празниците — светлините, фишеците, танците, игрите, смеха. На празник всички се веселяха и никой не му говореше грубо.
— Младеж с монети в джоба сигурно ще си прекара добре на празника — добави Корал.
— Така си е, сай Торин. — Шийми имаше вид на човек, който току-що е открил велик житейски закон. — Аха, истина-преистина, тъй си е.
Корал връчи въжето на Капричозо на Шийми и притисна пръстите му.