Магьосникът

— Защо все го защищаваш? Защо?

— Там, на Ската, той попита дали му вярвам. Казах, че да. И е така.

— Значи си глупак.

— А той е стрелец. Ако каже да чакаме още, ще чакаме.

— Стана стрелец случайно! Той е урод! Мутант!

Застанал в безмълвен ужас, Алан се втренчи в него.

— Ела с мен, Алан. Време е да сложим край на тази налудничава игра. Ще намерим Джонас и ще го убием. Нашият ка-тет е разрушен. Ще си направим нов, ти и аз.

— Не е разрушен. Но ако се разруши, ти ще си виновен. И никога не бих ти го простил.

Беше ред на Кътбърт да замълчи.

— Защо не идеш да пояздиш. По-надалеч. Дай си време да се овладееш. Всичко зависи от нашето приятелство.

— Кажи му на него!

— Не, казвам го на теб. Джонас е написал глупава дума за майка ми. Не мислиш ли, че пръв щях да тръгна с теб да отмъщавам, ако не смятах, че Роланд е прав? Джонас цели точно това — да си загубим акъла и сляпо да се хвърлим иззад Укрепленията си.

— Така е, но не си съвсем прав — упорстваше Кътбърт. Но юмруците му бавно се отпускаха. — Ти не разбираш, а на мен не ми достигат думи да го обясня. Ако кажа, че Сюзан е отровила целия ни ка-тет, ще ме наречеш ревнивец. Но все пак мисля, че е така, без тя да знае това или да го е желала. Отровила му е ума и вратата към ада е отворена. Роланд усеща горещия полъх откъм тази врата и мисли, че това са само чувствата му към нея… Но ние трябва да сме наясно, Ал. Трябва да мислим по-добре. Заради него, както и заради себе си, и заради бащите ни.

— Искаш да кажеш, че тя е наш враг?

— Не! Щеше да е по-лесно, ако беше така. — Три пъти по ред пое дълбоко дъх. С всяко вдишване се чувстваше по-стабилен, по-уверен. — Няма значение. Няма какво повече да говорим. Съветът ти е добър — мисля да пояздя. По-надалеч. — Бърт тръгна към коня си, после се обърна. — Кажи му, че греши. И дори да е прав, че трябва да изчакаме, истинската причина не е тази, което значи, че той изцяло греши. — Кътбърт се поколеба. — Предай му какво съм казал за вратата към ада. Кажи му, че това е моето докосване. Ще му кажеш ли?