Магьосникът

Джонас се приближи до землянката, без да си прави труда са се крие. В крайна сметка нямаше никого — момчетата бяха излезли.

Някое от тях бе оставило истинска книга — „Размишления и Медитации“ на Мърсър — на седалката на люлеещото кресло на верандата. В Средния свят книгите бяха нечувана рядкост, особено когато пътуваш към периферията. Откакто беше дошъл в Меджис, тази беше първата, освен онези няколко в Сийфронт, която Джонас виждаше. Отвори я. Прочете посвещението, изписано със стегнат женски почерк: „На моя най-скъп син, от неговата обична МАЙКА.“ Джонас скъса тази страница, отвори бурканчето с боя и бръкна вътре с безименния и малкия си пръст. Зачеркна думата МАЙКА с възглавничката на средния си пръст, а после, използвайки нокътя на кутрето си като писалка, изписа думата „КУЧКА“ над „МАЙКА“. Набучи листа на едни ръждив гвоздей на видно място, след това накъса книгата и разпиля парчетата. На кого ли принадлежи? Надяваше се да е на Диърборн, но всъщност няма значение.

Като влезе вътре, най-напред забеляза гълъбите, гукащи в кафезите си. Мислеше, че изпращат съобщенията с хелиограф… но гълъби. За бога! Това беше още по-хитро!

— След малко ще стигна и до вас — закани се на птиците. — Спокойно, съкровища, гукайте и дрискайте, докато още можете.

Огледа се с известно любопитство, а мекото гугукане на гълъбите отекваше в ушите му. Обикновени хлапета или лордове? Рой бе питал стареца в Рици. Той бе казал, че може би и двете. Спретнати момчета, най-малкото, ако се съди по подреденото жилище, отбеляза Джонас. Добре обучени. Три нара, всичките оправени. Три купчинки вещи в долния край на всеки, подредени също така спретнато. Във всяка купчинка намери рисунка на майка — о, какви добри момчета — а на едната рисунка го имаше и бащата. Беше се надявал да открие имена, може би някакви документи (ако ще любовни писма от момичета), но не намери нищо такова. Обикновени хлапета или лордове бяха достатъчно предпазливи. Джонас извади рисунките от рамките и ги накъса. Вещите разпиля навсякъде и за краткото време с което разполагаше, съсипа каквото можа. Когато откри бродирана кърпичка в джоба на един панталон, си издуха носа в нея и след това я разгъна грижливо върху ботушите на момчето, така че зеленият сопол да се вижда добре. Какво по-вбесяващо — по-нервиращо — от това да се прибереш у дома след тежък ден, прекаран сред животните, и да откриеш нечий сопол върху личните си вещи?

Гълъбите вече бяха тревожни — не умееха да врякат като гарги или свраки, но щом отвори клетките им, се опитаха да отлетят от него. Това не помогна, разбира се. Излови ги един по един и им изви вратовете. Като приключи и с това, Джонас пъхна по една мъртва птица под възглавницата на всяко момче.

Под всяка възглавница откри малка награда: хартиени ленти и писалка, очевидно пазени за писане на послания. Счупи писалката и я запрати на пода. Лентите прибра в джоба си. Хартията винаги беше полезна.