Третата ръка на Бога

— Казвай ми „баба“ — каза Нимроди.

— На мен Байндър.

— По-добре по прякор.

— Тогава Паяк.

Нимроди огледа американеца от глава до пети. По нищо не му приличаше на деликатно паякообразно.

— Имаш ли татуировка? — попита Нимроди.

Байндър присви очи.

— Тарантула. На левия хълбок.

— Да — кимна Нимроди. — Така и предполагах — увери той детектива. — Много си едър.

Байндър изръмжа леко, а после огледа останалите мъже около масата, които се усмихваха в очакване на отговора му.

— Обаче знам да се прикривам — каза той.

Ари Шнелер, който беше по-висок от американеца, но не толкова едър физически, се засмя и протегна ръка през масата. Останалите го последваха, като стискаха здраво и сериозно ръката му и прошепваха само първите си имена.

О’Донован седна срещу Байндър, а Екщайн се настани между Очко и Баум. Всички се преместиха по-наблизо. Нимроди се обърна с гръб към групата и яхна стола си с лице към стълбището, за да наблюдава за приближаването на нежелани гости.

Бени отвори плика и извади една страница, напечатана на принтер, три черно-бели снимки, сгъната карта и малка правоъгълна кожена кутия. Картата беше секретна, подробна разработка на ЦРУ за западната част на Алжир и границата с Мароко, но Бени забеляза, че е много голяма, и реши да не я разгъва. Снимките бяха направени от сателит KH–11 или може би SR–71, които прелитаха над района. Те изглеждаха плоски, но всъщност бяха отпечатки на два негатива от камери с леко различаващ се ъгъл. В кожената кутия имаше комплект обективи върху сгъваема поставка. Когато се сложеше уредът над снимката, районът вече се виждаше релефно, като че ли човек го гледа от около триста метра височина. Забелязваха се острите камъни, подробностите на повърхността и хората. Засега обаче Бени остави уреда в кутията му.

— И така, господа — заговори Бени на английски, като обърна снимките към масата и сплете пръсти отгоре им. — Започва се.

Усмивките изчезнаха от лицата, а мъжете се приведоха наблизо, като се стараеха да се абстрахират от шума на футболните запалянковци долу.

— На първо място трябва да ви кажа, че разполагаме с много малко време и затова сега няма да ви досаждам с подробностите на цялата история. Трябва да знаете, че макар шефът ми да знае за този проект, той е частна работа и направо лудост. — Бени замълча. Не беше сигурен, че доброволците му разбират колко надалеч се намират от пашкула на държавната подкрепа. — Ако се провалим, няма да има мисия по спасяване и извеждане. Всеки от нас трябва сам да се спаси и покрие, както казват американците.

Никой не реагира на тази възможност за отказване. Мъжете гледаха Баум с искреното нетърпение на пушачи, четящи предупреждението на здравното министерство върху кутия с цигари. За израелците концепцията за индивидуално измъкване беше аномалия. Байндър и О’Донован бяха бивши „зелени барети“ и традициите при тях бяха подобни. Знаеха, че ако се държат като група, ще оживеят. Другата алтернатива е да загинат.