Сделката на капитан Ворпатрил

Иван Ксав, с нерадостно изражение, извади пантофите от джобовете на сакото си и ги пусна на пода, който се усещаше доста по-стабилен под краката им в сравнение с онзиден, помисли си Тедж — явно Чер беше прав за втвърдяването на стените. След дълго колебание Иван Ксав си свали комуникатора и изпразни джобовете си от забранени дрънкулки, включително дистанционните за колата и апартамента, както и онзи зашеметител с изчистени линии, който Тедж помнеше още от Комар. Тедж и Звездичка си взеха по едно фенерче от кутията в края на пейката. Светлината на тези фенерчета беше резултат на химическа реакция и нямаше нужда от енергийно захранване. Иван Ксав последва примера им, после погледна с присвити очи Тедж и пъхна в джобовете си още няколко фенерчета.

Тедж стисна зъби и не каза нищо. Голяма работа. Неизползваните щеше да ги върне, когато приключат.

Звездичка им даде филтриращи маски и гумени ръкавици.

— Това пък защо? — попита Иван Ксав.

— Заради микоразлагащия агент — отвърна Тедж. — Да не полепне по кожата ти. Маската е, за да не го вдишаш. Няма проблем.

— И сте донесли и използвали тази отрова на моята планета?! И „нямало проблем“? Щом е толкова опасно, искам биозащитен костюм с всички екстри.

— Виж, баба каза, че маските и ръкавиците са достатъчни, а тя знае какво говори. Освен това вече няколко дни слизаме тук и сме си съвсем добре.

Иван Ксав я изгледа с подновена тревога, сякаш очакваше кожата й изведнъж да се покрие с разяждащ лишей или нещо още по-гадно. Погледът му се прехвърли върху Звездичка със същото любопитство, макар и с по-слаба тревога.

— Не е нужно да идваш с нас — добави Звездичка. — Не че някой те е канил.

Иван Ксав си сложи ръкавиците и маската. Кафявите му очи, установи Тедж, можеха да си гледат съвсем свирепо и без помощ от устата.

Тедж протегна фенерчето напред и тръгна по тунела. Прошепна през рамо:

— Оттук нататък никакви приказки.

— Добре — прошепна Иван Ксав.

Тунелът също й се стори малко по-широк и висок отпреди. Дори Иван Ксав нямаше нужда да навежда глава, макар че той все пак го правеше. И изобщо всячески внимаваше да не докосне стените и тавана. Още по-малко му харесаха двата остри завоя, където се наложи да седнат и да се плъзнат по задник. Насочваше фенерчето си към слепите разклонения — апендиксите — и се мръщеше неодобрително. Тедж си повтаряше, че няма нужда да заема отбранителна позиция. Не тя беше изобретила микоразлагащия агент.

При едно разширение на прохода стигнаха до голяма купчина пръст, няколко светли кости и окъсана раница, от която стърчаха жици.

— Баба нали каза на Амири и Чер да разчистят това? — прошепна Тедж на Звездичка, докато заобикаляше внимателно купчината.

— Разчистиха го — прошепна Звездичка. — Но нещо явно се е разместило междувременно и всичко това се е изсипало обратно на пода. Татко каза на Чер да дойде и да го разчисти отново, преди да сме започнали изнасянето.