Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Ротният фелдфебел въздъхна:

— Аз смятам, че във война като тая, когато във военните действия участвуват толкова много войски и фронтовете са така дълги, много повече би могло да се постигне само чрез сполучливо маневриране, отколкото с отчаяни атаки. Разбрах това в Дукля384, когато бях в десета рота. Тогава всичко мина съвсем гладко, дойде заповед nichtschiessen385 и ние не стреляхме. Чакахме само русите да се доближат до нас. Щяхме да ги пленим без един-единствен изстрел, ако не бяха „железните мухи“ на левия фланг. Тия глупави опълченци така се уплашиха, дето русите се приближаваха към нас, че започнаха да се спущат надолу по снежния склон като на пързалка, а ние получихме заповед да се доберем по някакъв начин до бригадата, защото русите направили пробив в левия фланг. Тъкмо тогава аз бях в щаба на бригадата, бях занесъл да ми заверят продоволствената книга на ротата, тъй като не можах да намеря полковия обоз, и изведнъж в бригадата започнаха да пристигат първите войници от десета рота. До вечерта се върнаха сто и двайсет, останалите се заблудили и се смъкнали по снега някъде в руските позиции като по пързалка. Там беше ужас, господин поручик. Русите имаха позиции в Карпатите и горе, и долу. А после, господин поручик, капитан Загнер…

— Оставете ме на мира с тоя капитан Загнер — каза поручик Лукаш, — всички тия работи ги знам много добре и недейте смята, че ако се случи някаква атака или сражение, вие пак случайно ще трябва да бъдете в полковия обоз, за да получите ротната дажба ром и вино. Предупредиха ме, че вие страшно много пиете, пък и който погледне червения ви нос, веднага ще разбере кой е насреща му.

— Това ми е от Карпатите, господин поручик, там нямаше друг изход, храната ни идваше студена, окопите бяха в снега, огън нямахме право да палим и само ромът ни поддържаше. И ако не бях аз, положението щеше да е също като в други роти, където и ром липсваше, и хората мръзнеха. Затова в нашата рота носовете на всички ни бяха станали червени от рома. Това, разбира се, имаше и известно неудобство. В батальона издадоха заповед да се назначават в патрул само войници с червен нос.

— Сега зимата свърши вече — подхвърли многозначително поручикът.

— На фронта, господин поручик, ромът е жизнено необходим през всяко годишно време, също както и виното. Създава, така да се каже, добро настроение. За половин канче вино и четвъртинка ром хората са готови да се бият с всекиго… Кое е това говедо, дето чука на вратата, няма ли очи да прочете: „Nicht klopfen! Herein!“386.

Поручик Лукаш се извърна на стола и забеляза, че вратата бавно и тихо се отваря. Все така в канцеларията на единадесета бойна рота влезе добрият войник Швейк, козирувайки още от вратата — по всяка вероятност той е козирувал още когато е чукал и е гледал надписа „Nicht klopfen!“