Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
В кухнята откри кутия с различни ключове. Намери ключове за кола и още два ключа, единия от които секретен, другия – от катинар. Качи се безшумно на тавана и провери всички катинари, докато накрая не откри помещението на Бюрман. В него имаше стари мебели, гардероб със стари дрехи, ски, един акумулатор за кола, кашони с книги и други вехтории. Не откри нищо интересно, затова слезе надолу по стълбите и с помощта на секретния ключ влезе в гаража. Там намери мерцедеса му и след малко установи, че и в него няма нищо ценно.
Реши да не влиза в кабинета на адвоката, където се бе отбила само преди няколко седмици във връзка с предходното си нощно посещение в апартамента му. Знаеше, че не бе използвал офиса си от две години. Вътре имаше само валма прах.
Качи се отново в апартамента на Бюрман, седна на дивана в дневната и се замисли. След няколко минути се изправи и се върна при кутията с ключове в кухнята. Разгледа ги един по един. На една връзка имаше два секретни ключа и един стар и ръждясал. Тя сбърчи вежди. След това погледна нагоре към рафта над кухненската мивка, където Бюрман бе подредил двайсетина пакетчета със семена. Огледа ги и установи, че съдържат семена на различни подправки.
„Има лятна къща някъде. Или малка къщичка до някой парцел за отглеждане на плодове и зеленчуци. Не помислих за това.“
Отне ѝ три минути да открие в счетоводните документи на Бюрман касова бележка отпреди шест години, според която бе заплатил на фирма за извършване на ремонтни дейности по алеята към къщата му. След още една минута вече държеше в ръцете си застрахователна полица за недвижимо имущество в близост до Сталархолмен и Мариефред.
В ПЕТ ЧАСА СУТРИНТА спря при денонощния магазин от веригата „Севън–Илевън“ в най-горната част на улица Хантверкаргатан, до площад Фридхемсплан. Купи си голямо количество опаковки с пица „Билис“, мляко, хляб, кашкавал и други основни хранителни продукти. Взе дори и един вестник, чието заглавие я заинтригува.
Издирваната жена е в чужбина?
Този вестник по някаква неизвестна на Лисбет причина бе избрал да не я назове по име. Вместо това я наричаха „двайсет и шест годишната жена“. Според статията източник от полицията твърдеше, че е възможно да е избягала в чужбина и в момента да се намира в Берлин. Не ставаше ясно защо би избрала точно Берлин, но според сведенията им в полицията бил постъпил сигнал, че тя била забелязана в „анархистки феминистки клуб“ в Кройцберг. Клубът бе описан като свърталище на млади последователи на всякакви идеологии – от политически терористи до антиглобалисти и сатанисти.
Лисбет се качи на автобус номер 4 и се върна в Сьодермалм. Слезе на улица Русенлундсгатан и се разходи до Мусебаке. Свари си кафе, изяде един сандвич и се пъхна в леглото.
Спа до късно следобед. Когато се събуди, подуши замислено чаршафа и реши, че е дошло време да смени спалното си бельо. Посвети събота вечер на чистене. Изхвърли боклуците, събра старите вестници в два полиетиленови чувала и ги прибра в килера в коридора. Пусна една пералня с бельо и тениски и една с дънки. Сортира мръсните съдове, пусна миялната машина, накрая почисти подовете с прахосмукачка, след което ги изми.
В девет вечерта беше подгизнала от пот. Напълни ваната и наля обилно количество пяна. Излегна се вътре, затвори очи и се замисли. Не след дълго задряма. Когато се събуди, бе полунощ, а водата във ваната бе леденостудена. Изправи се ядосано, подсуши се и си легна. Почти веднага заспа отново.
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР ПОБЕСНЯ, когато включи лаптопа си в неделя сутринта и прочете всички глупости по адрес на Мириам Ву. Чувстваше се ужасно и съвестта я гризеше. Не бе осъзнала колко зле ще се отнесат с Мими, чието единствено престъпление бе, че е… позната, приятелка, любовница на Лисбет.
Не беше сигурна коя дума трябваше да използва, за да опише връзката си с Мими, но си даде сметка, че каквато и да е била тази връзка, вече най-вероятно е обречена. Щеше да ѝ се наложи да задраска и името на Мими от така или иначе доста късия списък на познатите си. Съмняваше се, че след всички писания в медиите Мими някога отново ще иска да общува с психопатката Лисбет Саландер.
Това я изпълваше с ярост.
Запамети името на Тони Скала – журналиста, започнал атаките срещу Мими. Освен това взе решение да издири неприятния колумнист с раирано сако, който бе публикувал в един вечерен вестник закачливи разсъждения по темата, изпълнени с думите „лесбийката почитателка на садо-мазо секс“.
Списъкът с лица, с които Лисбет смяташе да се заеме, растеше.
Първо обаче трябваше да открие Зала.