Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
Почувствал внезапен световъртеж, Джизал се дръпна отново назад на седлото.
— Не, не мисля, че ще минем оттук — дрезгаво рече той.
Баяз изгледа мрачно кипящата водна маса.
— Тогава трябва да намерим друг път, и то бързо. Градът е пълен с подобни пукнатини. Дори по права линия все още ни чакат мили път, а накрая имаме и мост за прекосяване.
— Стига още да е здрав — намръщи се Лонгфут.
— Здрав е! Канедиас строеше така, че творенията му да са вечни. — Първия магус вдигна поглед нагоре. Вече започваше да се смрачава, сивото небе сякаш се беше прихлупило още по-ниско над главите им. — Не можем да си позволим да се мотаем. Така няма да успеем да излезем от града, преди да се е стъмнило.
Джизал му хвърли ужасѐн поглед.
— Ще прекараме нощта тук?
— Очевидно — кисело отвърна Баяз и извърна коня си.
След като напуснаха булевард „Калайн“ и тръгнаха по по-тесните улици, руините сякаш започнаха да ги притискат от всички страни. Джизал се взираше напрегнато в заплашителните им сенки, които изникваха една по една от сумрака. Единственото по-страшно нещо от това да бъде обкръжен от тези останки денем беше да остане сред тях по тъмно. Предпочиташе да прекара нощ в ада вместо в този град. Всъщност щеше ли да е по-различно?
Реката препускаше отдолу в този сътворен от човешка ръка каньон — високи гладки каменни откоси. Впримчена в ограниченото пространство, великата Аос се пенеше и бушуваше с невероятна мощ. Захапваше свирепо гладкия мокър камък и гневно пръскаше мъгла от ситни водни капчици, която се издигаше високо нагоре. Феро не можеше да си представи как нещо би устояло толкова дълго над този потоп, но Баяз се оказа прав.
Мостът на Създателя беше здрав.
— При всичките ми пътувания в никой град или страна под милостивото слънце не съм виждал такова чудо. — Лонгфут поклати озадачен бръснатата си глава. — Как е възможно да се направи мост от метал?
Но той наистина беше направен от метал. Тъмен, гладък, матов и по него проблясваха водните капчици. Прехвърляше дълбокия каньон с една-единствена арка — неочаквано деликатна паяжина от тънки метални пръти, преплетени в празното пространство отдолу; а отгоре се ширеше път от скачени метални плочи, идеално подравнени, приканващи да минеш по тях. Здрави ръбове, прецизни линии и чисти повърхности. Единственото непокътнато човешко творение насред цял град, обхванат от бавно разложение във времето.
— Сякаш е бил завършен вчера — подхвърли Кай.
— А всъщност е може би най-старото нещо в града. — Баяз кимна към руините зад гърба им. — Всички творения на Ювенс са погубени. Сринати, натрошени, потънали в забвение, сякаш никога не са били изработени. А тези на Създателя не са помръднали. Ако е останало нещо да блести в този свят, това са те и блестят, защото светът около тях е избелял. — Изсумтя и от ноздрите му излезе пара. — Кой знае? Може да останат цели и непокътнати до края на дните, дълго след като всички ние легнем в гроба.
Лутар надзърна плахо в бушуващите води, явно се чудеше дали неговият гроб няма да се окаже в тях.
— Сигурен ли си, че ще ни издържи?
— В Старите времена този мост носеше тежестта на хиляди дневно. На десетки хиляди. Коне, каруци и безкрайни върволици от граждани и роби минаваха по него в двете посоки ден и нощ. Ще пи издържи. — Копитата на коня му зачаткаха по металните плочи.
— Явно този Създател е бил човек със… забележителен талант — промърмори навигаторът и последва Баяз по моста.
— Да, наистина — Кай плесна юздите. — Но вече е изгубен за света.
Следващ по моста тръгна Деветопръстия, а след него, макар и с неохота, Лутар. Феро остана на място под тежките капки на дъжда, гледаше начумерено каруцата и четиримата конници. Не й харесваше това. И реката, и мостът, и градът. Досега с всяка следваща крачка имаше чувството, че влизат в капан, но сега вече беше сигурна в това. Въобще не трябваше да слуша Юлвей. Не трябваше да напуска Юга. Тя нямаше работа тук, насред студената мокра пустош, в компанията на тези безбожници белите.
— Аз не минавам оттук — каза Феро.
Баяз се извърна към нея.
— Защо? Смяташ да прелетиш ли? Или просто ще си останеш от другата страна?
Тя се облегна назад и скръсти длани върху предния рог на седлото.
— Може и така да направя.