Империя в черно и златно

По едно време стигнаха до широко място, което потвърди впечатлението, че някога тази „канализация“ е била пълноправен град с улици и площади. На древния площад имаше отломки от статуя — само стъпала и натрошени дипли от роба, — но и тук времето пазеше ревниво тайните си.

Разни неща шаваха във водата, които Тиниса така и не успя да зърне в пълния им ръст, а големи колкото едри кучета хлебарки се разбягваха пред мътната светлина на затъмнената лампа, която Тисамон носеше. Светлината беше повече от оскъдна, но и двамата имаха зрение, което да я улови и да се възползва максимално от нея.

Дадените им указания бяха добри, а и Тисамон ги беше запомнил без грешка. Червенофлагците бяха проучили грижливо каналите и ги използваха като свой основен начин за придвижване. Скоро стигнаха до зидове от по-ново време. Преди губернатор Ултер да построи огромния си дворец като символ на своето превъзходство, тук се беше издигал Консенсусът, където сенаторите и трибуните на Мина са се събирали да спорят за политиката на града. А дори правителствените сгради се нуждаят от своя канализация и други подземни съоръжения. Макар зданието да е било съборено, подземията му бяха оцелели под складовите помещения и занданите, изкопани от осоидите.

Откриха тясното стълбище точно там, където им беше обяснил Чисис. Тисамон пръв се изкачи до капака в тавана, отключен предварително от симпатизант на съпротивата, който работеше в двореца. След това без много шум двамата се промъкнаха в седалището на губернаторската власт. Е, озоваха се в обикновен зърнен склад, но все пак бяха на вражеска територия, което потвърждаваше замисъла на съпротивата. На Тиниса й се искаше да продължат нататък и сами да намерят Че и Салма, но после погледна към Тисамон и това бе достатъчно да я разубеди. Имаха нужда от още хора, а и бяха сключили сделка с Чисис. Тисамон гледаше на дадената дума като на закон; това беше типично за богомолкородните, но с малко въображение дори Тиниса можеше да го разбере.

След това поеха назад, за да докладват, че планът е добър и осъществим. Тиниса знаеше, че върнат ли се обратно в мазето на склада и покровът от мълчание бъде изместен от нуждата да се говори, Тисамон отново ще й обърне гръб. Ще е същото като преди, в Аста или когато се прехвърлиха през стените на Мина. Той ще си вземе всичко, ще го забрави и ще я намрази отново.

И тогава реши. „Нека освободим Че и Салма и тогава ще видиш. Ще те накарам да ме погледнеш в очите, копеле недно. Или ще признаеш, че съществувам, или ще те принудя да ме убиеш, защото с това безразличие не мога да живея.“