Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
— Заостряй им ъгълчетата на тия „г“-та — рече той на Трикси. — Какво ги наниза като врати за крокет!
Трикси изхихика и от съсредоточеността й не остана и помен.
— Хайде да поиграем на крокет!
— Като оправиш „г“-то!
Фил и Хорас никога не биха оправдали убийството на Де Лайл и това го обричаше на двуличие. Все пак не можеше да устои на успокоителната мисъл, че при подобни обстоятелства и те, пък и всеки друг мъж, биха действували като него. Може би само биха предпочели пред плувния басейн дома на Де Лайл по време, когато жените им са там. И може би също биха се почувствували по-добре след това — може би.
Повишеното му настроение започна да проличава по цялата къща: пребоядиса гаража във весело жълто, в едната от ямичките, останали непипнати след изваждането на хортензиите, посади кленово дръвче, а другата зари и зася с трева. Холът създаваше лъжливото впечатление, че в него живеят щастливи хора. Вик беше смъкнал най-малко петнадесет килограма (никак не обичаше да се мери) и вече почти не пиеше. Подсвиркваше си все по-често. Дали не го прави само за да дразни Мелинда, само защото тя винаги го молеше да престане?
Беше започнал някакъв доста своеобразен крокет с Трикси на ливадата пред къщи, когато Мелинда пристигна. С нея в колата беше един мъж, когото виждаше за първи път. Спокойно се приведе и удари със стика — топката му направи половинметрова дъга, при падането си леко побутна топката на Трикси и зае нейното място пред вратата. Трикси нададе вик, заподскача и затропа с крака, разгорещена, като че ли беше заложила безкрайно много в играта, докато всъщност единствената й цел беше да запрати топката колкото се може по-надалече. Той се извърна към пътеката, за да разгледа новодошлия — беше висок, широкоплещест, около тридесет и две годишен рус мъж по спортно сако и джинси. Когато приближи, по сериозното му лице едва-едва се изписа усмивка.
— Вик, това е мистър Карпентър — представи го Мелинда. — Мистър Карпентър — моят съпруг.
— Добре дошли — поздрави Вик и му подаде ръка.
— Добре заварили — отвърна Карпентър и здраво стисна ръката му. — Жена ви точно ме разведе из града. Търся си квартира.
— Под наем или ще купувате?
— Под наем.
— Мистър Карпентър е психиатър — рече Мелинда. — Дошъл е да поработи няколко месеца в „Кенингтън“. Видях го, като разпитваше в супермаркета, и му предложих да го разведа из града. Нали квартирните бюра са затворени в неделя.
Първото основание за подозрение — Мелинда малко се престарава с обясненията. А очите на Карпентър шареха по него малко прекалено заинтригувано дори за един психиатър.
— Сети ли се да му кажеш за оная къща до пистата за конни състезания? — попита Вик.
— Дори ходихме там — отвърна Мелинда. — Съвсем на обор прилича. А той иска нещо като това на Чарли, може и в гората да е, но да е удобно.
— Сега е много подходящо време за наемане на квартира — летовниците точно се разотиват. А защо да не се настани на мястото на Чарли? — пое инициативата Вик. — Сигурно вече е възможно.
Карпентър изгледа Мелинда, но нищо в погледа му не издаде изобщо да е чувал за Чарли.
— Даа — замислено рече Мелинда. — Още сега бихме могли да проверим. А и собствениците сигурно ще са си вкъщи. — Тя погледна към къщата, като че ли се канеше да влезе и да се обади по телефона. Но нямаше да го направи. Не сега, може би дори не и утре.
— Няма ли да влезете, мистър Карпентър? — предложи Вик. — Или бързате много?
Карпентър се усмихна и леко се поклони в знак, че приема поканата. Трикси тръгна с тях към къщата, зяпнала новодошлия.
— Как ви се струва „Кенингтън“? — попита Вик, като влязоха. „Кенингтън“ беше психиатрична клиника близо до Уесли, която работеше със стотина пациенти, в това число и амбулаторните. Беше известна с малкия си, но висококвалифициран лекарски екип и с уютната си обстановка. Дългата ниска бяла сграда на клиниката, разположена сред зеленината на малък хълм, напомняше добре поддържана богаташка къща.