Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Накъде е най-добре да се насочим?
— Мисля — Праджи потърка брадичката си — да пратим Шо Пи и Джедоу да разузнаят натам. — Той посочи склона към пропастта. — Да видят дали няма някоя пътека надолу. Ако има, ще поемем по нея, и ако следваме реката, след седмица ще бъдем в Паламц. Може да намерим керван или да купим коне и да яздим до Скръбното пристанище. Оттам с кораб може да отидем където си пожелаем.
— Трябва непременно да се върна в Крондор — каза Калис и мъжете се развикаха одобрително.
— Не, първо трябва да стигнем до Махарта. До Крондор ще идем после — каза Накор.
— Защо? — попита Калис.
— Ти попита ли ме защо Изумрудената кралица превзема градовете край реката?
— Добър въпрос — каза Вая.
— Хатонис, Праджи, имате ли някаква представа? — попита Калис.
— По тези земи — каза Хатонис — победата заради самата победа не е нещо непознато — заради грабежите, за разширяване на нечие владение, заради едната чест, но това завладяване на всичко… — Той повдигна рамене.
— А ако има нещо, което търся в Махарта — каза Праджи, — и не мога да вярвам на другите градове зад гърба ми…
— Може би това има нещо общо с набирането на всеки меч в армията? — предположи Ерик.
Калис го погледна, после кимна.
— Планират да изправят срещу Кралството най-голямата армия в историята.
— Как смятат да се озоват там? — попита Ру.
Накор се усмихна, а Калис попита:
— Какво?
Ру повтори малко притеснено:
— Как смятат да стигнат чак дотам? Ние имахме нужда от два кораба, със запаси и всичко останало. А те какво имат? Сто, двеста хиляди войници? И много коне и оръжия. Как ще си осигурят толкова кораби?
— Корабостроителите в Махарта са най-добрите в Новиндус — каза Хатонис. — С тях могат да се сравняват само корабните майстори от островите Па’джкамака. Нашият клан купува корабите си от Махарта. Това е единствената корабостроителница, която може да построи достатъчно съдове за сравнително късо време, може би за две години.
— Тогава трябва да отидем там — каза Калис.
— Да — съгласи се Накор. — Трябва да подпалим корабостроителницата.
Очите на Хатонис се разшириха.
— Да подпалим… Но градът сигурно ще е под обсада. Несъмнено ще потопят негодни морски съдове при входа на залива, за да попречат на корабите на Изумрудената кралица да доплуват, и ще е невъзможно да влезем в града, заради патрулите от двете страни на фронтовата линия.
— Колко време ще отнеме да възстановят тази корабостроителница, ако я разрушим? — попита Калис.
— Доковете са масивни и са изграждани през последните петстотин години — каза Хатонис. — Ще трябват години, за да ги възстановят. Гредите трябва да се събират тук, в планините Соту и Суману, и да бъдат превозвани надолу по реката или смъквани с талиги. Големите мачтови греди изискват години и повече, за да се отсекат и оформят и да се пренесат долу — и то срещу сума пари.
Накор почти танцуваше, толкова беше възбуден.
— Ако подпалим доковете, ще имаме на разположение пет, шест, а може би и десет години преди корабите да могат да бъдат построени. През това време могат да се случат много неща. Ще може ли да задържи толкова дълго воинството си Изумрудената кралица? Малко вероятно е.
Очите на Калис светнаха, но после той свъси вежди и каза:
— Не я подценявай, Накор.
Дребният мъж кимна. Двамата си бяха говорили надълго какво бяха видели и знаеха, че имат насреща си най-опасния противник от времето на цуранското нахлуване през Войната на разлома.
— Знам, но хората са си хора и макар пантатийската магия да е толкова мощна, че да може да обръща сърцата им, много от тия войници под знамената й ще напуснат, ако не им се плаща.
— Тогава — отбеляза Хатонис — ликвидирането на корабостроителниците ще бъде голяма победа. Баща ми ръководеше най-силния търговски консорциум в Града на Змийската река. Можем да изпратим хора до островите Па’джкамака, за да ги убедим да не й продават кораби. Смятам, че никоя корабостроителница в Града на Змийската река няма да работи за нея.
— Нали знаеш, че след Махарта тя ще се насочи към вас? — попита Калис.
— Знам, че ще трябва да се сражаваме и да я победим. И може би заради това ще изоставим града и ще отидем да живеем в пустошта. Ние, хората от клана, не сме били винаги градски жители. — Хатонис се усмихна мрачно. — Но много от нейните зеленокожи ще умрат преди да дойде новият ден.
— Добре, но да почнем всичко поред — каза Калис. — Джедоу и Шо Пи да потърсят дали има път за спускане надолу.