Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Ммм — въздъхна Иалаи. — Много хубаво. Виждам, че дуелът още не е започнал.
— Вярвам, че ще почне след миг.
— Добре. Нямам търпение. Чувам, че си дал скъпоценното ядро, което спечели днес.
— Хвърлих го в краката на Хатам и си тръгнах, все едно не ме е грижа.
— Умно. Трябваше да го предвидя като възможност. Ще подкопаеш претенциите на Далинар, че можем да му устояваме, само защото сме алчни.
Адолин най-сетне излезе на арената в синята си Броня. Някои светлооки изръкопляскаха вежливо. Отсреща Еранив излезе от стаята за подготовка. Лъскавата му Броня беше в естествен цвят, без гръдната част, която той беше боядисал в черно.
Садеас присви очи и продължи да почесва гърба на Иалаи.
— Този дуел въобще не би трябвало да се състои — рече той. — Предполага се, че всички са твърде уплашени или твърде надменни, та да приемат предизвикателствата му.
— Идиоти — тихо отговори Иалаи. — Торол, те знаят какво се очаква да правят. Пуснах подходящите намеци и обещания. Ала всеки от тях тайно иска да победи Адолин. Дуелистите са пасмина, на която не може да се разчита много. Те са дръзки, лесно се палят и твърде много се вълнуват от това да се покажат и да се прочуят.
— Не бива да се допуска планът на баща му да проработи.
— Няма.
Садеас погледна към Далинар. Не беше много далече — можеха да се чуят, ако викаха. Далинар не го поглеждаше.
— Аз построих това кралство — прошепна Садеас. — Знам колко крехко е то, Иалаи. Няма да е трудно да рухне.
Това беше единственият начин да го построи отново както трябва. Като да изкове ново оръжие. Стапяш останките на старото, преди да изработиш новото.
Долу дуелът започна и Адолин се отправи към Еранив, който размахваше стария, зловещ на вид Меч на Гавилар. Адолин нападна твърде бързо. Толкова ли нямаше търпение това момче?
В тълпата светлооките се смълчаха, а тъмнооките завикаха в очакване да се повтори представлението от последния дуел. Ала този дуел не се изроди в схватка от борбата. Двамата си размениха пробни удари и Адолин отстъпи след удар в рамото.
Небрежно, отсъди Садеас.
— Най-сетне установих от какво естество е било безредието в кралските покои преди две седмици — съобщи Иалаи.
— Разбира се — отвърна Садеас с усмивка, без да откъсва очи от арената.
— Опит за убийство. Някой е повредил балкона в неумел опит да запрати краля на сто стъпки по-долу, върху скалите. Доколкото чух, почти успешно.
— Значи опитът не е бил толкова неумел. Щом почти го е погубил.
— Прощавай, Торол, обаче при убийството почти има голямо значение.
Вярно.
Садеас се взря в себе си, затърси следа от чувство при вестта, че Елокар едва не е загинал. Откри само слабо съжаление. Беше привързан към момчето, ала за да съгради Алеткар наново, трябваше да премахне всички следи от старата власт. Необходимо беше Елокар да умре. За предпочитане — тихо и след като се разправят с Далинар. Садеас предполагаше, че ще се наложи лично да пререже гърлото на момчето от уважение към стария Гавилар.
— Кой според теб е поръчал убийството? — попита тихо той. Обградени бяха от стражи и нямаше как някой да ги чуе.
— Трудно е да се каже — рече Иалаи и се обърна, та той да почеше гърба ѝ на друго място. — Не ще да са били Рутар или Аладар.
Садеас държеше и двамата здраво. Аладар му беше отстъпил, а Рутар мина на негова страна с готовност. Роион беше прекалено страхлив, останалите — прекалено предпазливи. Кой друг би могъл?
— Танадал — предположи Садеас.
— Най-вероятно. Ще видя какво мога да открия.
— Може да са онези, които повредиха Бронята на краля. Може да установим повече, ако упражня властта си.
Садеас беше Върховен принц на осведомяването — един от старите постове, от минали векове, когато задълженията в кралството са се разпределяли между Върховните принцове. Технически това даваше на Садеас възможността да разследва и да изпълнява полицейски задачи.
— Може би — неохотно отговори Иалаи.
— Но?
Тя поклати глава и загледа поредната размяна на удари на арената. Едната ръкавица на Адолин почна да изпуска Светлина под дюдюканията на някои тъмнооки. Защо въобще допускаха тези хора тук? Имаше светлооки, които не можеха да присъстват, понеже Елокар пазеше места за по-нископоставени от тях.
— Далинар — обясни Иалаи — отвърна на нашия заговор, като те направи Върховен принц на осведомяването. Използва това като прецедент, за да се самоназначи за Върховен принц на войната. И така, сега всеки твой опит да използваш правата си като Върховен принц на осведомяването заздравява неговата власт над този сблъсък.