Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
При визитите си мистър Тутс никога не се качваше горе и всеки път повтаряше една и съща церемония пред вратата на вестибюла, като за целта бе специално издокаран.
— О! Добро утро! — бе първата фраза на мистър Тутс, отправена към слугата. — За мистър Домби! — бе следващата му фраза, като връчваше една своя визитна картичка. — За мис Домби — бе поредната фраза при връчването на втората картичка.
След това мистър Тутс се обръщаше, сякаш се канеше да си тръгне, но слугата вече го познаваше добре и знаеше, че няма да си тръгне.
— О, моля за извинение — казваше мистър Тутс, като че ли внезапно му бе хрумнала тази мисъл. — В къщи ли е младата жена?
Слугата предполагаше, че е в къщи, но не бил съвсем сигурен. Той натискаше звънеца, който звънеше горе, поглеждаше нагоре към стълбите и казваше: да, в къщи била и слиза. Тогава се появяваше мис Нипър и слугата се оттегляше.
— О! Как сте? — с кикот питаше мистър Тутс, като се изчервяваше.
Сузан му благодареше и отвръщаше, че била много добре.
— Как се чувствува Диоген? — бе вторият въпрос на мистър Тутс.
Много добре наистина. С всеки изминат ден мис Флорънс все повече се привързвала към него. Мистър Тутс неизменно посрещаше тези думи със силен кикот, напомнящ отварянето на бутилка с пенливо питие.
— Мис Флорънс е добре, сър — добавяше Сузан.
— О, това няма никакво значение, благодаря — бе постоянният отговор на мистър Тутс, след който той винаги незабавно си тръгваше.
Очевидно бе, че мистър Тутс си е наумил нещо мъгляво, подтикващо го към умозаключението, че ако своевременно успее да получи ръката на Флорънс, ще бъде честит и блажен. Очевидно мистър Тутс се бе добрал до този извод по някакъв далечен и заобиколен път и се бе спрял на него. Сърцето му беше ранено. Той бе разтърсен. Беше се влюбил. Една вечер направи отчаяно усилие и не мигна цяла нощ, за да напише акростих, посветен на Флорънс, и докато го съчиняваше, се трогна до сълзи. Но успя да измудри само думите „Фея в моите очи“ — тук вдъхновението му секна, в прилива на което преди това бе успял да напише началните букви на останалите шест стиха.
Освен измислянето на този извънредно ловък и умен ход — да оставя ежедневно визитната си картичка на мистър Домби, — мозъкът на мистър Тутс не бе изобретил нищо повече относно обекта, превърнал сърцето му в свой пленник. Най-накрая, след дълбокомислени размишления, мистър Тутс се убеди, че би било важна крачка да се спечели благоразположението на мис Сузан Нипър, а после да й намекне за душевното си състояние.
Леко и шеговито ухажване на въпросната дама сякаш бе средството, до което трябваше да се прибегне в този начален стадий на романа, за да спечели Нипър на своя страна. Тъй като не бе в състояние сам да вземе решение по въпроса, той се посъветва с Петела — без да посвещава джентълмена в своята тайна, той само му каза, че някакъв си приятел от Уоркър изпратил писмо до него (мистър Тутс), за да го попита за мнението му по такъв един въпрос. След като Петела му отговори, че той винаги бил на принципа: „Върви напред и побеждавай“, а после добави: „Когато противникът е пред теб и ти предстои тежка задача, върви напред и я свърши“, мистър Тутс счете, че това е образно потвърждение на собствените му възгледи по въпроса и героично реши на следния ден да целуне мис Нипър.
И така, на следния ден мистър Тутс прибягна до някои от най-удивителните произведения, излезли някога от фирмата „Бърджес и Сие“, и се отправи към дома на мистър Домби с гореспоменатото намерение. Но когато приближи към мястото на действието, до такава степен загуби смелост, че макар и да пристигна в три часа следобед пред къщата, чак в шест часа почука.
Всичко последва както обикновено до момента, в който Сузан отговори, че младата й господарка била добре и мистър Тутс каза, че това нямало никакво значение. За нейно учудване мистър Тутс, вместо да изхвърчи светкавично след тази забележка, продължи да се мотае и кикоти.
— Навярно желаете да се качите горе, сър! — рече Сузан.
— Ами мисля да вляза — отвърна мистър Тутс.