Небесносини грехове

Погледът, който ми метна беше толкова ядосан, че изгаряше и толкова студен, че ме накара да потреперя. Сякаш всичките съществували някога омраза и яд бяха събрани в този поглед.

- Не, не всички, и сега ти ми отне двама от тях. Какво ли да направя, за да те накажа?

Опитах се да проговоря покрай пулса, биещ в гърлото ми, но Жан-Клод отговори;

- Мюзет наруши примирието, но не пожела да го признае. Спазили сме закона до последната буква.

- Истина е - каза Валентина. Тълпата от облечени в черна кожа възрастни се размести, за да може детето вампир да премине и да застане до Мюзет/Бел. Макар че и Валентина остана извън обхвата й. Това го забелязах.

- Говори, малка.

Валентина разказа историята, как Мюзет не беше споделила информацията за сексуалния тормоз над деца и какво се случи в резултат на това. Тялото на Мюзет се обърна да погледне Стивън и Грегъри. Грегъри държеше брат си и го люлееше. Стивън не гледаше никого и нищр. Каквото и да виждаха втренчените му очи, то не беше в тази стая.

Бел се обърна отново към нас и пак го имаше онова усещане за друго лице, плуващо отдолу, но този път го видях като призрак, наложен върху лицето на Мюзет. Призрачна черна коса се разля над русата и за секунда се показа лице с по-остри скули, с повече сила в израза, преди да потъне в по-нежната красота на Мюзет.

- Мюзет наистина първа е нарушила примирието. Признавам това. Защо ли сърцето ми не забави ритъм след като го каза?

Следващите й думи прозвучаха в мъркащ контраалт, като козина галеща кожата и промъкваща се през ума.

- Действали сте според закона и сега аз същз щр го направя. Когато Мюзет и останалите си тръгнат, Ашър ще дойде с тях.

- Временно - каза Жан-Клод, но гласът му съдържаше съмнение.

- Non, Жан-Клод, той щз е мой, като едно време.

Жан-Клод си пое дълбоко дъх и го изпусна бавно.

- Според собствените ви закони, не можеш да отнемеш някого за постоянно от тези, на които той или тя принадлежи.

- Това щзше да е вярно, ако той принадлежеше на някого. Но той не е ничия pomme de sang, ничий слуга, ничий любим.

- Това не е вярно - каза Жан-Клод, - той е наш любим.

- Мюзет се свърза с мен, каза ми че е надушила лъжите ви, слабото ви усилие да отведете Ашър от леглото й.

Бел също можеше да надушва лъжи, ако лъжата беше нешр, което разбираше. Никой вампир не можеше да различи истина от лъжа, ако ставаше въпрос за нещо, което не разбираха. Например ако вампирът не притежаваше лоялност, той не можеше да я различи у другите. Щях да се опитам да й дам нещо, което можеше да разбере.

- Не мисля, че беше слабо усилие - казах.

Жан-Клод ми погледна и аз поклатих глава към него. Той отстъпи грациозно настрани, защото разбра че имам план, но гласът му мина като шепот през главата ми;

- Бъди внимателна, ma petite.

Да, щях да внимавам.

Бел завъртя взетото назаем тяло, за да ме погледне.

- Значи признаваш, че това беше опит да излъжете Мюзет.

- Не, казах че не беше слаб. Намирам цялата случка за притеснителна, вълнуваща, чудесна и ужасяваща. В леглото с Ашър не беше това, което си представях.

- Все още не си излъгала - каза тя, а гласът й беше толкова наситен, сякаш трябваше да мога да коленича на земята и да се отъркалям в него, като в някакъв мек, топъл, задушаващ килим. Гласът й беше омагьосващ, както можеха да са и гласовете на Жан-Клод и Ашър, но също и ужасяващ.