Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

Амбър продължаваше да седи, сякаш обмисляше последните му думи. После изведнъж протегна ръка и плесна Джек по рамото.

— Не там! Боли.

— Ах, ти, негоднико. Има ли място, където да не те боли? Но какво стана с фантом? Трябваше да си мъртъв, но лекарите казаха, че когато те докарали тук, буквално си оздравял пред очите им, и то без да правят нищо. Не ме гледай така. Накарах да проверят стаята за подслушвателни устройства, така че всичко е наред.

Думите й го развълнуваха.

Той я улови за ръката.

— Значи не ме е напуснал. Във всеки случай не напълно…

— Не, щом те е излекувал. Но аз не мога да го открия.

— Вероятно е под стрес от преживяното.

— Каква е историята с онзи тип — Сташ? Колин ми каза, че бил убиец. Между другото, настанен е през няколко стаи. Ръката му е смазана.

— Зная. Смяташе да опита да премахне Колин.

— Какво общо има с теб?

— Нищо на пръв поглед, освен че по някакъв начин е узнал за интереса на Уинтън към моята особа, придружен с доста солидно възнаграждение… и е решил да се възползва.

— Уинтън! — подскочи Амбър.

— Да. След като научил, че не съм мъртъв, пратил да ме търсят навсякъде, включително и в Лазертаун. Сташ възнамеряваше да ме продаде веднага щом приключи с другата работа.

— О, Джек — тя втренчи поглед в него. — Той няма да се откаже.

— Така е — отвърна тихо Джек. — Нито пък аз. Уинтън ми е длъжник за Милос и Кларон и за погубения ми живот. Доминионският кораб, който преследваше драките, не се е озовал тук случайно. Бил е пратен преди седмици.