Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

Джек спря отново, този път на няколко крачки от Пурпурния.

— Аз съм войник, а не герой. Всичко това е напълно излишно. — Понечи да каже още нещо, но в този миг шивачът го застигна и покри с оразмеряващата холограма. Джек потрепери и късокракият мъж изруга.

— Ако не стоиш мирно, ще станеш войник без крака! — отсече той, размахвайки лазерната ножица. Този път не срещна никаква съпротива, докато Джек и Пурпурния се измерваха с погледи.

— Императорът иска да направи оглед на гвардията — съобщи Пурпурния.

— По дяволите, той знае много добре как изглеждаме.

Шивачът използва краткото затишие да въведе някои данни в джобния си компютър.

— Напълнял си! Ще трябва да сменям мерките.

— Спокойно, Франко — скастри го командирът. — Имаше нужда от почивка след Лазертаун. Погрижи се униформата да му стои добре.

Джек изгледа шивача и в очите му затрептяха насмешливи пламъчета. Късокракият мъж отмести поглед встрани. Сетне се поклони, изключи холограмата и побърза да напусне парадния площад.

Пурпурния изправи рамене.

— Пепус иска утре да те види в целия ти блясък — съобщи той. — Колко често работник от мините става герой?

— И преди и след това си останах Рицар.

— Беше и наемник, за известно време.

Не, помисли си Джек. Винаги съм бил Рицар. Но не изрече гласно мислите си, тъй като наемниците следваха свой кодекс, според който нямаше нито утре, нито вчера, а само днес, и Пурпурния го бе приел по тези правила. Не знаеше нищо за миналото му. Джек се заслуша в думите на командира. Отдавна се досещаше за новата роля на Пурпурния — той бе нещо като буфер между новосформираната гвардия и императора на Триадите. Те всички се бяха заклели във вярност пред императора — с изключение на Джек. Неговата клетва бе да отмъсти. За да скрие мислите си, той се извърна и закрачи обратно към редицата от войници.

— Увеличил е трикратно числеността на охраната — подметна през рамо.

— По-скоро четирикратно, откакто те нямаше.

Сторм плъзна поглед по площада, но всъщност виждаше сивкавата лунна повърхност, на която едва не се бе простил с живота си. Премигна и прашният параден площад изплува пред очите му. Никога ли не валеше тук, за да измие този проклет прахоляк? Потрепери въпреки горещината.

Пепус изглежда бе твърдо решен да го превърне в герой и се бе постарал да прикрие фактите за разрушенията, предизвикани от самия Джек. И най-вече за унищожения дракски кораб — въпреки сключеното примирие.

Усмихна се мрачно при тази мисъл. Площадът бе изолиран със звукови завеси, за да не могат да ги наблюдават някои прекалено ентусиазирани журналисти. Но това, което възнамеряваше да каже, бе само за ушите на Пурпурния Пристъпи към него.

— Защо императорът не иска да ме види?