Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

— Но защо е било необходимо да премахват и мен?

— Може би защото по някаква причина Пепус се бои от теб. Една религиозна империя може да бъде построена също толкова бързо, колкото и военната. Скиталците са прочути с умението си да разширяват мрежата на своето влияние.

— Да създавам империя е последното, което искам — намръщи се Колин.

— Амбициозните хора виждат своите амбиции и в другите. Смятат, че всички са като тях.

— Хм. А драките, естествено, след като изгубиха находището и унищожиха доминионския крайцер, се изплашиха от политическите последствия. И решиха да унищожат цялата луна, за да прикрият следите.

— Разчитали са, че доминионският флот ще се забави.

— А кой е саботирал тунелите, докато бягахме? — намеси се Амбър.

— Виж, това не знам. И може би никога няма да разберем.

— Не мога да си обясня и каква бе ролята на К’рок.

— К’рок всъщност ми помогна да проумея всичко. Ти си твърде млада, за да знаеш за Пясъчните войни, но предполагам, че Колин ги помни — Джек хвърли на Амбър многозначителен поглед и се усмихна на Скиталеца.

— Да ги помня? Че аз съм участвал в проклетата касапница. Ах, Амбър. Виж какво направи с речника ми.

— Най-странното нещо за Пясъчните войни е, че нападението на драките не е било провокирано. Те просто пометоха няколко региона, завзеха планетите и ги превърнаха в гнезда за своите питомци. Ние го сметнахме за типично милитаристично поведение. Доминионът отвърна със сила, но не можа да ги изтласка. Те спряха инвазията, когато сами пожелаха, и подписаха примирие. Но К’рок ме накара да погледна по друг начин на тези събития. Той смята, че някакъв могъщ и непобедим войн е прогонил драките от тяхната собствена територия. И сега съм склонен да се съглася с него.

— Да не е съществото, което видяхме в находището?

— Възможно е да е представител на тази раса. Или може да е нещо друго. Драките така и не успяха да го изровят, за да проверят подозренията си. Но от страх да не узнаем тайната, предпочетоха да го унищожат.

Колин потупа Джек по крака.

— Е, момчето ми. Ще ти призная, че всички тези интриги ужасно ме изморяват. И зад твоята поява тук стои някаква мрачна тайна.

Джек сви рамене.

— Да се озова в Лазертаун си бе чиста случайност. Трябваше да съм мъртъв. Имам врагове, които са готови да платят щедро, за да видят трупа ми. Но за щастие терминаторът се е поддал на алчността си и ме е продал на миньорския картел. След това са ме замразили и така се озовах тук.

— Няма нищо случайно — поклати глава Колин. — Повявай ми. Какво пък, желая ви късмет и на двамата. Амбър, ако решиш да постъпваш при нас, потърси ме. Сигурно ще имам полза от служител с твоя кураж и съобразителност. След тези думи Колин стана и напусна стаята.