Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Фенрис залитна назад и направи само крачка, преди да рухне върху дъските. Елин се спусна към него с ругатни на уста.
Кръв и кост, и зеленикава слуз – отрова. Като онази по опашките на уивърните.
Сякаш гасеше хиляди свещи, Елин изтласка огъня си настрана и призова лечебната си вода. Фенрис си върна елфическия образ и запроклина свирепо, стиснал зъби и залепил ръка върху ранените си ребра.
– Не мърдай! – нареди му тя.
Веднага след началото на атаката беше изпратила Роуан към другите кораби; той опита да възрази, но... в крайна сметка се подчини на заповедта й. Елин нямаше представа къде се намира Водачката на Крилото – крочанската кралица. Свещени богове!
Тя приготви магията си, стараейки се да успокои побеснялото си сърце...
– Останалите са добре – рече задъхано Едион, докуцукал до тях с дрехи, целите облени в черна кръв.
Елин едва не простена от облекчение, докато не забеляза блясъка в очите на братовчед си и как... Гавриел, също толкова окървавен, куца по-лошо и от него на крачка зад сина си. Какво им се беше случило, по дяволите?
Фенрис простена и тя се съсредоточи върху раните му и отровата, проникваща в кръвта му. Тъкмо отваряше уста да му заповяда да свали ръката си, когато се разнесе плющене на криле.
И то не от онези, които харесваше.
Едион мигновено застана пред тях с изваден меч и изкривено от болка лице, но единият илкен вдигна хищническата си ръка. Искаха да преговарят.
Братовчед й застина. Гавриел направи едва доловима крачка към илкена, който душеше въздуха към Фенрис с кръвожадна усмивка.
– Не си прави труда – посъветва съществото Елин с приглушен смях. – Не му остава много.
Едион изръмжа и стисна дръжките на бойните си ножове. Елин свика пламъците си. Само най-жаркият й огън можеше да ги убие – по-слабият изобщо не им вредеше. Но по-късно щеше да размишлява върху това.
– Изпращат ме да ви предам едно послание – обяви ухилено илкенът, кимвайки с глава през рамо към хоризонта. – Много мило от твоя страна да потвърдиш в Залива на Черепа, че носиш онова, което Негово Мрачно Величество издирва.
Стомахът на Елин пропадна чак до стъпалата й.
Ключът. Ераван знаеше, че носи Ключа на Уирда.
47.
Роуан летеше към кораба, тласкан от побеснялата си магия.
Другите два кораба не бяха нападнати – капитаните им дори имаха наглостта да попитат за какво са всичките тези крясъци.
Роуан не благоволи да им обяснява, а само ги извести за вражеската атака и им заповяда да пуснат котва. Сетне се втурна обратно към кораба. Към клането.
И се върна с толкова разтуптяно сърце, че щеше да повърне от облекчение, като наближи и видя Елин коленичила на палубата. Докато не забеляза, че Фенрис кърви под ръцете й.
Докато последният илкен не кацна пред тях.
Устремявайки се към палубата, превърна гнева си в смъртоносно копие и приготви магията си за атака. Беше открил, че концентрираните удари с нея проникваха през вродената им защита.
Щеше да откъсне главата на тази твар.
Но тъкмо когато Роуан кацна на палубата и си върна елфическия облик, съществото се засмя и надникна през мършавото си рамо.
– Морат ви чака с отворени врати – подсмихна се илкенът и изхвърча, преди Роуан да му се е нахвърлил.
Елин не помръдваше. Гавриел и Едион, окъпани в кръв и ранени, също стояха почти неподвижно. Фенрис лежеше с окървавени гърди, върху които зеленееше противна слуз – отрова...
Елин клечеше над воина и от дланите й струеше светлина. Съсредоточила се беше върху малката частица вода от силата си – капка в морето от огън...
Роуан отвори уста да й предложи помощ, но в този момент Лизандра попита задъхано от сенките:
– Някой ще се погрижи ли за това чудо, или аз да се заема?
Илкенът, вече просто черна точка в притъмнялото небе, летеше към далечния бряг, несъмнено на път към Морат, за да докладва.
Роуан грабна падналия лък на Фенрис и колчана му с черноглави стрели.
Никой не го спря, докато крачеше към парапета, газейки в локви кръв с ботушите си.
Единствените звуци наоколо бяха кроткият плисък на вълните, воплите на ранените и скърцането на големия лък, когато Роуан сложи стрела и опъна тетивата. Още и още. Мускулите на ръцете му се изопнаха, но той се прицели към тъмното петно, размахващо криле към хоризонта.
– Залагам една златна монета, че ще пропусне – обади се дрезгаво Фенрис.
– Пази си дъха за оздравяването – смъмри го Елин.
– Залагам две, че ще уцели – рече Едион зад него.
– Всичките вървете по дяволите – озъби им се Елин. Но после добави: – Залагам пет... не десет, че ще го свали още с първия изстрел.