Империя на бури

Единият илкен се разтопи на мястото си. Крилете на втория се прекършиха от нищото. А третият – той се превърна в леден блок, който се пръсна по цялата палуба.

Още осем илкена кацнаха на кораба и единият изтръгна гръкляна на моряка, крещящ до предната мачта...

Железните зъби на Манон се спуснаха от венците й. До нея пак изригна огън, устремен като мълния към връхлитащите чудовища.

Но те преминаха през него.

Корабът се превърна в същинска касапница: криле и нокти разкъсваха безпощадно крехки човешки тела, докато безсмъртните воини атакуваха яростно илкените, обкръжили палубата.

***

Едион хукна след Елин в мига, в който уивърнът изрева.

Достигнал бе до главната палуба, когато онези твари нападнаха кораба. Когато огънят на Елин избуя пред него и той осъзна, че братовчедка му може да се защитава и сама. Но дявол да го вземе – валгският крал не беше скучал. Илкени, така се бяха нарекли.

Два от тях стояха пред него на квартердека, където беше изтичал, за да спаси капитанката и помощника й от безмилостно изкормване. И двата звяра бяха високи почти три метра и родени от същински кошмар, но очите им... това бяха човешки очи. А мирисът им беше на... гнило месо, но... и почти човешки. Почти.

Сега стояха пред стълбите към главната палуба, препречвайки пътя му.

– Колко богат улов само – процеди едното същество.

Едион не смееше да откъсне вниманието си от тях, но смътно чу как Елин нарежда на Роуан да помогне на другите кораби. Едва долови ръмженето на вълк и пума и усети студена целувка по кожата си, когато ледена стихия обзе света.

Той стисна здраво дръжката на меча си и го завъртя в ръце веднъж, втори път. Дали пиратският лорд не ги бе издал на Морат? А погледът, който Хрътката беше впила в Лизандра...

Гневът запя в кръвта му.

Илкените го премериха с кръвожадни очи, а Едион отново преметна меча в ръцете си. Двама на един – имаше шанс.

Докато трети звяр не изскочи от сенките зад гърба му.

***

Елин уби един от илкените с Голдрин. Обезглави го.

Другите два... Ако съдеше по писъците им след това, не останаха особено доволни от постъпката й.

Рев на пума прониза нощта и Елин се молеше Гавриел да е с Едион, където и да беше той...

Двата илкена пред нея, заприщили пътя й към каютите, най-сетне спряха да съскат, но само колкото да попитат:

– Къде са пламъците ти сега?

Елин отвори уста, ала в този миг Фенрис изскочи от едно кътче на нощта, сякаш влетяваше през врата, и нападна по-близкото до него същество. Явно имаше сметки за разчистване.

Челюстите на Фенрис се вкопчиха в гърлото на илкена, но в този момент другият се извъртя към него с извадени нокти.

Елин не беше достатъчно бърза, за да го спре, и двете му ноктести ръце раздраха бялото палто на Фенрис, както и щита, който бе издигнал около себе си. Ревът на воина огласи океана.

Два меча от огън пронизаха вратовете на двата илкена.

Главите им се търкулнаха върху окървавената палуба.