Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Ти да не мислиш, че съм идиот?
– Сега пък какво има? – Представям си баща ми повече раздразнен, отколкото уплашен.
– Къде е сториони?
– Мамка му. Ето я!
В отговор Фойгт вдигна цигулката и я смачка, удряйки я в една скала край шосето.
– Какво правите!? –баща ми, стреснат.
Фойгт сложи изтърбушената цигулка пред очите му. Горната част се беше разбила на парчета и се виждаше марката на инструмента:„Парамон“, улица „Карме“. Баща ми сигурно нищо не е разбирал.
– Не е възможно! Аз лично я взех от сейфа!
– Сигурно отдавна са ти я откраднали, тъпако!
Искам да си мисля, че когато е отговорил в такъв случай, скъпи синьор Фаленями, нямам представа у кого може да е сега този чудесен инструмент, му се е изплъзнала една усмивка.
Фойгт мръдна вежда и един от мъжете го удари с юмрук в стомаха; баща ми се преви надве, дъхът му секна.
– Спомни си, Ардевол!
И понеже баща ми не можеше да знае, че в този момент Виал беше в ръцете на Бернат Пленса-и-Пунсода, любимия ученик на госпожица Трульолс от Общинската консерватория в Барселона, нямаше как да си спомни. За всеки случай каза кълна се, че не знам.
Фойгт извади от джоба си онова толкова удобно за носене дамско пистолетче.
– Май ще се позабавляваме – каза. И посочи пистолета: – Помниш ли го?
– И още как. А вие оставате без цигулка.
Още един юмручен удар в стомаха, но си струваше. Отново тялото превито надве. Отново дъхът секнал, устата и очите широко отворени. А после, кой знае. Бързото зимно свечеряване е отстъпило място на нощта и безнаказаността и там са довършили баща ми по невъобразим начин.
– Хау.
– Я гледай, къде се бяхте покрили?
– Даже баща ти да беше занесъл Виал, пак щяха да му видят сметката.
– Черния орел има право – присъедини се Карсън. – Вече е бил мъртъв, ако може така да се изразя. – Плю сухо. – И той е знаел това, когато е излязъл от къщи.
– Защо не е погледнал цигулката?
– Бил е твърде разстроен, за да разбере, че това не е Виал.
– Благодаря ви, приятели. Но за мен това не е утеха.
Фойгт е подложил баща ми на мъчения, но е спазил джентълменската дума, дадена в Дамаск пред Морлен, да не падне и косъм от главата му, защото тогава баща ми вече беше напълно плешив. Не е могло да стане по друг начин. Също както Брюнхилда изпраща неволно Зигфрид на смърт, като издава на врага слабото му място, така и аз, като смених цигулката, станах причина за смъртта на баща си, който не ме обичаше. За да запази спомена за един безсрамник като Зигфрид Ардевол, когото не можа да обикне, Брюнхилда се закле, че тази цигулка ще остане завинаги у дома. Закле се, за да запази спомена за него, да. Но днес трябва да призная, че се заклех и заради сърбежа, който усещах в пръстите само при мисълта, че може да се разделя с нея. Ариберт Фойгт. Зигфрид. Брюнхилда. Боже мой. Confiteor.
319 Град в Словения, недалеч от Любляна. – Б. р.
320 Става дума за концентрационния лагер Ясеновац, създаден през 1941 г. от хърватските усташи по образец на нацистките лагери. – Б. р.
321 Своеобразно „намигване“ към известния словенски писател Драго Янчар, роден през 1948 г. в Марибор. – Б. р.
322 Става дума за тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ от Рихард Вагнер. – Б. р.
323 Лист хартия с размери 28 на 22 см. – Б. р.
324 Старинен лъков инструмент. – Б. р.
325 „Залезът на боговете“ (нем.) – последната част от Вагнеровата тетралогия. – Б. пр.
326 Жестоката (ит.). – Б. пр.
35
– Рсрсрсрсрс.
Адриа беше в тоалетната, четеше Le forme del contenuto327 и много добре чу звънеца. Помисли си това момче от магазина „Муриа“, сега ли намери да звъни. Толкова се забави, че отново се чу това рсрсрсрсрсрс, и той си каза, че трябва да се смени звънецът с нещо по-модерно. Нещо като зън-зън, което все пак е по-весело.
– Рсрсрсрсрсрс.
– Ей сега – измърмори.
С Еко под мишница, отвори вратата и видя теб, любов моя, застанала на площадката, сериозна, с пътна чанта, по-скоро малка; гледаше ме с тъмните си очи, цяла минута стояхме двамата един срещу друг, тя на площадката, той на прага, хванал се за вратата, опитвайки се да превъзмогне изненадата. Когато изтече тази безкрайна минута, единственото, което му хрумна да каже, беше какво искаш, Сара. Не мога да повярвам, единствено това ми хрумна да ти кажа: какво искаш, Сара?