Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Ей, ей, ей! Ти ми каза три дни! – Никога не бях виждал Бернат така възмутен. – Минали са само три часа!
– Съжалявам, извинявай, кълна ти се. Сега. Трябва да стане сега или ще ме убият, кълна се.
– Не си държиш на думата. А аз те научих да правиш вибрато.
– Вибратото се получава от само себе си, не се учи – отвърнах отчаян. На дванайсет години не бях много силен в аргументите. И продължих много уплашен: – Ще ни открият и баща ми ще ме прати в затвора. И теб. Ще ти обясня, кълна се.
И двамата затвориха телефона едновременно. Трябваше да дава обяснения на Лола Чика или на майка си за това, че моите домашни по цигулка са у Бернат.
– Върви само по тротоара.
– Ама разбира се – отвърна обиден.
Срещнаха се пред сладкарница „Солà“. Отвориха калъфите и направиха размяната направо на земята, на ъгъла на „Валенсия“ и „Люриа“, безучастни към грохота на трамвая, който с голямо усилие се изкачваше по „Люрия“. Бернат му върна сторионито, а той му върна цигулката на Мадам д’Ангулем и му обясни, че баща му беше нахлул в кабинета, оставяйки вратата отворена. От стаята си Адриа беше видял ужасен как баща му отваря сейфа, вади калъфа и заключва сейфа, без да провери дали цигулката в калъфа е сторионито, а аз, кълна ти се, не знаех какво да правя, защото, ако му кажа, че е у теб, ще ме изхвърли през балкона, нали разбираш, и не знам какво ще стане, но...
Бернат го погледна студено:
– Всичко това е измислица.
– Не, наистина! В калъфа бях сложил моята учебна цигулка, за да не заподозре нищо, ако го отвори...
– Да знаеш, че не съм вчерашен.
– Кълна ти се! – Адриа, отчаян.
– Ти си бъзливец, който не си държи на думата.
Не знаех какво да кажа. Погледнах безпомощно моя побеснял приятел, който вече беше повече от педя по-висок от мен. Видя ми се като отмъстителен великан. Но повече се страхувах от баща си. Великанът отново отвори уста:
– Да не мислиш, че когато се върне, отвори сейфа и види сторионито, няма да започне да те разпитва?
– Какво да правя? А?
– Да избягаме. В Америка.
Тук Бернат ми хареса с неочакваната си солидарност. Двамата бягаме в Америка, колко гот. Не избягаха в Америка, а Адриа нямаше време да попита е, Бернат, как се свири на сторионито, забелязваш ли разликата, струва ли си старинната цигулка? Нито можа да разбере дали родителите му са забелязали нещо, или... Каза само ще ме убие, кълна се, че ще ме убие, върни ми я. Бернат си отиде мълчаливо, с гримаса, която показваше, че не вярва много на тази странна история, която точно сега взе да се забърква.
Денят Господен ще дойде като крадец, посред нощ. Шест едно пет четири две осем. Адриа прибра сторионито в сейфа, затвори го, изтри следите от тайния си набег и излезе от кабинета. В стаята му Карсън и Черния орел се преструваха, че нищо не знаят, и гледаха настрани, вероятно се чувстваха безсилни пред обстоятелствата. А той – с празен калъф и за да направи положението още по-тежко, Лола Чика надникна два пъти и попита от името на майка му днес ще учиш ли, или няма да учиш? И той на втория път каза ами боли ме мазолът на този пръст... виждаш ли? Не мога да свиря.
– Я да ти видя пръста? – каза майка, като влезе неочаквано, когато си залепвах трите картички, които успях да си купя в неделя на пазара „Сант Антони“.
– Нищо не виждам – каза la crudele326.
– Но мен ме боли, а не теб.
Майка се огледа, сякаш й беше трудно да приеме, че не я будалкам, и си излезе мълчаливо. За щастие, не отвори калъфа. Сега оставаше да чакам космическата разправия с баща ми.
Мea culpa. Умря по моя вина. Нищо че при всички случаи щеше да умре от ръката на оня тип Фойгт. Таксито го остави сам на третия километър и се върна в Барселона. През зимата в този час денят започваше да гасне много рано. Сам на пътя. Клопка, засада. Не се ли досети, тате? Може би си помислил, че е само една лоша шега. Феликс Ардевол погледна за последен път Барселона, простряна в краката му. Шум на мотор. Една кола слизаше от Тибидабо със запалени фарове. Спря пред него и от нея слезе синьор Фаленями, по-слаб, по-плешив, със същия голям нос и със светнали очи. Придружаваха го двама яки мъже и шофьорът, който се присъедини към тях. Всички с израз на отвращение. Фаленями му поиска цигулката със сух жест. Ардевол му я даде и той влезе в колата, за да отвори калъфа. Излезе от колата с цигулката в ръка.