Фурията на капитана

Глава 40

Тави нямаше спомен за събитията от последните няколко дни. Не напълно, но имаше известна неяснота в спомените му. Той искаше да разбере подробностите от Кайтай, но и кратката, и дългата версия бяха, че те тихо и кротко са напуснали Алера Империя два дни след като измъкнаха Варг от Сивата кула.

Демос забави отплаването им, за да натовари товар, който да достави надолу по реката до Парция — защото пристигнал кораб, който отплава, без да натовари или разтовари нищо, щеше да изглежда повече от леко подозрителен.

Поради продължаващото изцеление чрез интензивно използване на водна магия, от което се нуждаеше след своята спасителна операция, Тави само частично осъзнаваше какво се случва.

Той добре помнеше разговора с майка си, когато се скриха в реката, и още нещо за това как усуква ухото на Варг, сякаш е упорита овца, съпротивляваща се на стригането. Но основно помнеше колко ужасно гладен е и как настървено се опитва да изяде повече, отколкото може да се побере в стомаха му, а след това пада в леглото и заспива.

По времето, когато часовете в съзнанието му започнаха отново да се подреждат в определен ред, те стигнаха до Парция и това им отне по-малко от половината време от пътуването нагоре по реката.

Демос разтовари и след няколко часа те отново излязоха в открито море.

Тави веднага отново се разболя.

Една вечер, няколко дни по-късно, когато най-накрая гаденето му започна да отминава, той лежеше на палубата, наслаждавайки се на прохладния бриз, и гризеше сухари. Арарис седеше и дремеше, облегнал гръб на мачтата, а мечът му лежеше в скута.

Тави отново беше започнал да вярва, че животът си струва да се живее, когато вратата на трюма се отвори и Варг крадешком излезе на палубата.

Тави мълчаливо проследи как канимът се отправи към носа на кораба. Огромната, покрита с тъмна козина фигура, по-тъмна и по-плътна от вечерните сенки, известно време гледаше напред, вдигнала лице към небето.

Тави се изправи. Минавайки покрай Арарис, той протегна ръка. Сингуларът му подаде меч, Тави го взе и го пъхна в ножницата, след което застана до Варг.

Канимът хвърли поглед към Тави и меча му. От гърдите му изригна гърмящ звук, който можеше да се счита както за удовлетворение, така и за одобрение.

— Бях ранен — каза Варг, — почти мъртъв.

— Не съвсем — тихо отговори Тави.

Варг вдигна лапа в алерански жест на съгласие.

— Излекуваха ме с помощта на алеранска магия.

— Лейди Исана — каза Тави.

— Твоята майка — допълни Варг.

Тави примигна и го погледна.

Варг потупа върха на носа си с нокът.

— Двамата миришете еднакво.

Тави изсумтя.

Варг се обърна към морето.

— Почти толкова еднакво, както ти и Гай Секстус.

Тави се намръщи.

Варг издаде още един доволен рев.