Гаснещ зрак [bg]

Гризин Фарл се отпусна назад, едва сега чул приглушения шум на кръчмарската тълпа около тях.

— Хуморът ми е откъснат тази нощ, лорде. Пъпка цвят, безлист и безцветен.

— Значи съвпада съвсем добре с моето настроение, азатанай. Историкът Райз Херат те търси.

— На миналото нямам какво да кажа.

— В такъв случай той би трябвало да е добра компания. Чака те в стаята ти, мисля.

Гризин Фарл изгледа благородника.

— Треска има в този град.

— Карканас никога не е бил лесен за живеене зиме — отвърна Силхас. — Дори по времето преди тъмнината въздухът беше суров някак, костите ти сякаш ставаха трошливи. Уви — добави той, след като замълча да отпие, — аз се оправях най-зле. Също като сега. Всяка зима копнеех за лятната жега.

— Не всички се радват на сезона за размишление — съгласи се Гризин.

— Размишление? Това, както казваш, поражда трескави мисли. — Силхас поклати глава. — Азатанай, нещо повече има в това. Бих искал да се разкърша и да хвана меч или пика. Лекота да дойде в стъпките ми. Блед може и да съм, но душата ми е натопена в летен пламък.

Гризин го изгледа над масата и видя кървавия блясък в очите му.

— Казват, че лорд Урусандер щял да тръгне преди пролетта.

— Тогава ще разпаля своя жар, азатанай. — След миг, в който сякаш се замисли над перспективата с жадно предчувствие, Силхас сви рамене, зарязал мисълта. — Но дойдох тук не просто за да съобщя за желанието на историка да говори с теб. В този ден видях чародейство, разгръщане на магическа сила. Изглеждаше… незаслужена.

Гризин Фарл вдигна каната и напълни отново халбата си.

— Незаслужена ли?

— Трябва ли да обяснявам това? Сила, появила се твърде лесно.

— Сър — каза Гризин, — вие сте знатен. С благородна титла, в привилегирована аристокрация, в която предпоставката за заслужено или незаслужено не значи нищо. Да бъдеш избран по рождение не е никакъв избор. И все пак вашата раса посича децата чрез неоспорими правила, за да хвърли едната част в привилегировано положение, а другата — в лишения. Тази ваша гражданска война, Силхас Руин, представлява предизвикателство към всичко това. А сега… магия, в ръцете на когото и да било, стига да приложат дисциплина и усърдие в овладяването ѝ… ами, виждам каузата на Урусандер подсилена, на цената на собствената ви.

Силхас се озъби и отвърна:

— Не съм сляп за неравновесието! Тази магия ще ни подкопае, може би фатално. Има ред в йерархията в края на краищата, и той е необходим ред, за да не се разпадне всичко в хаос.

— Съгласен съм. Хаосът е крайно нежелан — каза Гризин Фарл. — Разбира се, нова йерархия ще възникне, но по свои собствени правила. Ще видите вашата стара аристокрация разбита, сър. Ще вземе ли лорд Урусандер магията в прегръдката си, или просто ще потърси вещите лица, които е най-вероятно да станат майстори? Ще види ли новият век да управляват крале и кралици магьосници? Ако е така, тогава всеки от простолюдието може да вземе трона. Куралд Галайн, приятелю, се клати на опасен ръб, нали?