![Черното копие и сянката на Властелина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/0/chernoto-kopie-i-syankata-na-vlastelina-bg-download.jpg)
Черното копие и сянката на Властелина [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Пръстенът на Мрака #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Елф
- ISBN: 9548826151
- Переводчик: Петя Николова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черното копие и сянката на Властелина [bg]». Краткое содержание книги:
Конниците се появиха от завоя – малък отряд, около тридесет души конници с допълнителни и товарни коне на повод. Зорките очи на хобита веднага видяха онзи, към когото толкова дълго бяха насочен всичките им помисли, когото гониха дълги месеци, оставяйки зад себе си непреброени левги от просторите на Средната земя, заради когото всеки от тях заряза всичко, като стана воин може би въпреки волята си, ловджийско куче, което се тича по прясната следа само с една мисъл – да настигне.
Конниците приближаваха. Дланите на Фолко се изпотиха, тялото му се тресеше като в треска. Какво ставаше с джуджетата той не виждаше – стараеше се да се превърне в бездушен и безжалостен механизъм за убиване – но не се получаваше! Инстинктивно чувстваше, че сега трябва да угаси себе си всички мисли, всички усещания – ами ако Олмер е способен вече само по свилата се отпред омраза да усети присъствие на врагове в клисурата?
До отряда на Олмер оставаха не повече от триста крачки – още няколко секунди и щеше да може да стреля, но пръстена телохранители беше дотолкова плътен, че Фолко едва различаваше мяркащия се между хорските глави шлем на Олмер. Инстинктът, вътрешното му зрение безпогрешно сочеха натам, където бе Господаря – но какъв смисъл имаше да пуска стрела в гъмжилото човешки тела? Оставаше само едно – да ги изчакат да дойдат още по-близо...
Двеста и петдесет крачки.
Фолко се страхуваше да мигне, очите му бяха пресъхнали до болка, струваше му се, че ако ги затвори дори и за миг, Господарят ще изчезне, ще се разтвори в пустотата. Като омагьосан Фолко шепнешком подмамваше и подмамваше към себе си конниците, умолявайки ги да се приближат още малко... още... и още съвсем малко...
Приятелите бяха заседнали високо над пътеката. Вече добре се виждаше главата на Господаря, увенчана от причудлив шлем с желязна маска, закриващ цялото лице, – но защо забралото е спуснато? Какво е заподозрял?
Но не – миг преди хобита да види това, маската очевидно сама падна на лицето на Господаря. Ето той я вдига с ръка в черна ръкавица, обръща главата си докато продължава да язди...
Среща погледа на хобита.
- Хей!!! – с рязко издишване е отпусната тетивата.
Стрелата лети...
Но Господарят се оказа още по-бърз от стрелата на Фолко.
Всичко което успя да направи той, беше само леко да се обърне, но и това се оказа достатъчно. Елфическата стрела, оставяйки след себе си във въздуха огнена диря, удари в пластината над ухото на шлема и Фолко видя ярко присветване на син пламък. Стрелата проби стоманата, това бе немислимо, но се случи – освен от опънатата тетива, стрелата бе засилена напред от Силите, които невъобразимо превъзхождаха човешките, и тя проби бронята, но повече нищо не успя да направи.
Знанието избухна в съзнанието на хобита като удар на мълния.
А отрядът на Господаря продължаваше да се носи напред в учудващо мълчание, в страшно мълчание, нито викове, нито суетене – конниците летяха като безплътни призраци, напред се откъсна позната изгърбена фигура с оголен меч и ето ги до самата скала!...
- Хвърля-я-я-й!!! – отчаяно закрещя Торин, изправяйки се в пълен ръст и хвърляйки парче скала върху развяващите се черни наметала.
Отговор му беше фонтан къси и дебели арбалетни стрели. Те удряха право в широките гърди на джуджето. Стрелите отскачаха от затворения шлем, чупеха се в раменните пластини. Телохранителите на Господаря започнаха да се катерят по скалите в опит да избегнат летящите отгоре парчета гранит. Ето Дребосъка, застенал от напрежение, хвърли голям тежък камък право в пръстена от воини, закриващи Олмер със. собствените си тела. Един от охраната получи удар в лицето и падна. За секунда Господарят се оказа открит. Хайде, Фолко!
Погледът на пламналите подобно на ковашко огнище очи пареше с изпепеляващ жар, всяко движение костваше на хобита огромно усилие – сякаш омагьосан от тези очи, той нямаше сили да откъсне взор от тях, силите изтичаха от него като вода от пробит мях, но все пак стигнаха, за да пусне втора стрела, която засия като език на неземен огън, право в средоточието на Мрака!