Драконите на сломеното слънце [bg]

Нощта, в която трябваше да напуснат Квалинести, дойде твърде бързо. Сега светът отвъд тази градина и този дом, му изглеждаше като далечно, шумно и изпълнено с подлост място. Джерард със съжаление се връщаше към него. Струваше му се, че започва да разбира защо елфите не обичат да пътуват извън своето ведро и красиво царство.

Водачът-елф вече ги очакваше. Лорана целуна Тас. Кендерът усети, че е на път да се разплаче и реши да запази мълчание за цели три минути. Сетне кралицата любезно благодари на Джерард за помощта и му позволи да целуне ръката й, което той стори с уважение, възхищение и чувство за невъзвратима загуба. Най-накрая Лорана се обърна към Палин. Магьосникът остана сдържан и полуобърнат през цялото време, като че нямаше търпение да потегли.

— Приятелю — каза му тя, като докосна с длан ръката му, — струва ми се, че зная за какво мислиш.

Той се намръщи и поклати едва-едва глава.

Лорана продължи:

— Бъди внимателен, Палин. Мисли добре, преди да предприемеш каквото и да било.

Той не отвърна нищо, но я целуна по обичая на елфите и малко рязко заяви, че кралицата няма за какво да се тревожи и че той знае с какво се е заел.

Докато вървеше след водача, Джерард още веднъж се обърна, за да погледне към къщата на скалите. Прозорците й блестяха ярко като звездите, ала също като тях бяха твърде малки, за да разпръснат тъмнината на нощта.

— И все пак, без мрака — обади се внезапно магьосникът, — нямаше да знаем, че звездите съществуват.

„Значи така оправдаваш злото“ — помисли си Джерард. Той не коментира повече, а и Палин запази мълчание. За сметка на това Тасълхоф напълно компенсираше навъсената тишина помежду им.

— Човек би си помислил, че един прокълнат кендер би говорил по-малко — изръмжа Джерард.

— Проклятието не е засегнало езика ми — отбеляза Тас. — А по-скоро вътрешностите ми. Нали разбираш, нещо все ме свива. Някога проклинали ли са те така?

— Да, в момента, в който очите ми попаднаха върху теб! — отвърна рицарят.

— Вдигате толкова шум, че можете да събудите и пияно джудже! — отсече раздразнено водачът им, като говореше на Общия език.

Джерард нямаше никаква представа дали това е Калиндас или Келевандрос. Така и не се бе научил да отличава двамата братя. Бяха като близнаци, макар единият да бе по-възрастен от другия, или поне така му бяха казали. Освен това елфическите им имена започваха с „К“ и напълно се размазваха в съзнанието му. Можеше да попита Палин, но магьосникът не изглеждаше предразположен към разговори, погълнат в собствените си мрачни мисли.