Зовът на барабана [bg]

— Je suis sa femme — каза тя и наклони грациозно глава към Накогнауето, като думите ѝ потвърдиха подозренията ми относно произхода ѝ. — Je m’appelle Gabrielle.[19]

— Ами… je ma’ppelle Claire — отвърнах аз, също с грациозен жест към гърдите си. — S’il vous plait… — Махнах към купчината чакащи трупи, като ги приканих да седнат, докато се питах дали ще има достатъчно задушено катериче месо за всички.

Джейми, междувременно, гледаше Накогнауето със смесица от веселие и раздразнение.

— О, значи не знаеш „франиш“, а? — каза той. — Нито дума, а! — Индианецът го погледна безизразно и кимна към жена си, която продължи с представянията.

По-възрастната дама беше Наяуене и не беше баба на Габриел, както си бях помислила, а по-скоро на Накогнауето. Тази дама беше с крехки кости, слаба и прегърбена от ревматизъм, но имаше ярки очички като на врабче и много приличаше на тази птичка. На врата ѝ бе вързана малка кожена торба, украсена с груби зелени камъни, нанизани на връвчица, и опашно перо от кълвач. Носеше и по-голяма торба, от плат, вързана на кръста ѝ. Видя ме да гледам към зелените петна по грубата материя, усмихна се и показа два щръкнали жълти предни зъба.

Момичето беше, както и предположих, дъщеря на Габриел, но не и на Накогнауето; не приличаше на него и се държеше срамежливо. Тя пък се казваше, моля ви се, Берт, и при нея следите от смесената кръв бяха дори по-очевидни, отколкото при майка ѝ; косата ѝ беше тъмна и копринена, но тъмнокестенява, а не черна, и кръглото ѝ лице беше румено, с цвета на европейка, макар че имаше индиански очи.

След като официалното представяне приключи, Накогнауето посочи към Берт, която послушно донесе големия вързоп, който беше носила, и го отвори в краката ми. Разкри голяма кошница с оранжеви тикви на зелени ивици, връв сушена риба, по-малка кошница с ямс и огромна купчина индианска царевица, изсушена с кочаните.

— Господи! — промърморих аз. — Завръщането на Скуанто![20]

Всички ме погледнаха неразбиращо и аз побързах да се усмихна и да възкликна — съвсем искрено — от радост и удоволствие заради подаръците. Може и да не ни стигнеха за цялата зима, но бяха достатъчно, за да подсилят диетата ни поне за два месеца.

Накогнауето обясни чрез Габриел, че това е незначителна отплата за мечката, която Джейми им подарил и която била посрещната с голяма радост в селото, където смелият подвиг на Джейми (тук жената ме погледна и се изкикоти, явно беше чула и за епизода с рибата) станал предмет на много приказки и възхищение.

Джейми, свикнал с подобни дипломатически разговори, скромно отрече всякакви претенции за героизъм, като омаловажи схватката като най-обикновен инцидент.

Докато Габриел превеждаше, старата жена не слушаше взаимните комплименти, а се отправи рачешката към мен. Без никакво смущение тя ме опипа цялата, като докосваше дрехите и вдигна дори полата ми, за да види обувките, без да спира да коментира под нос тихо и дрезгаво.