Зовът на барабана [bg]

Тя не ми казваше нищо директно — макар че мърмореше от време на време на Берт, явно настояваше да разбере какво казвам, — но ярките ѝ черни очички ме бяха фиксирали и аз странно осезаемо усещах погледа ѝ. Имах особеното чувство, че говори с мен — и аз с нея, — без да си разменим и дума.

Видях Джейми в другия край на поляната да предлага на Накогнауето остатъка от брендито в бутилката; явно беше време да предложим и ние някакви подаръци. Дадох на Габриел бродираната забрадка, а на Берт фиба за коса, украсена с фалшиви диаманти, и двете възкликнаха от удоволствие. За Наяуене обаче имах нещо друго.

Бях извадила късмет да открия четири големи корена женшен предната седмица. Извадих и четирите от медицинското си сандъче и ги притиснах с усмивка в ръцете ѝ. Тя ме погледна, усмихна се, развърза торбичката от колана си и ми я подаде. Не я отворих; усещах четирите дълги буцести форми през плата.

И аз се засмях; да, определено говорехме на един език!

Движена от любопитство и от импулс, който не можех да обясня, аз попитах Габриел за амулета на старата дама, като се надявах това да не е непростимо нарушение на добрите маниери.

— Grand-mère est…[21] — поколеба се, търсеше правилната френска дума, но аз вече я знаех.

— Pas doctteur[22] — казах аз — et pas sorcière, magicienne. Elle est…[23] — поколебах се, наистина нямаше подходяща дума на френски.

— Ние я наричаме певица — каза срамежливо Берт на френски. — Наричаме я shaman; нейното име означава „Ако е речено, ще стане.“

Старата дама каза нещо, кимна към мен и двете по-млади жени като че ли се сепнаха. Наяуене сведе глава, свали ремъчето от врата си и ми подаде малката торбичка.

Беше много тежка, едва не я изпуснах. Изумена, стиснах пръсти над нея. Старата кожа беше топла от тялото ѝ, кръглите очертания пасваха гладко в дланта ми. За миг имах странното усещане, че в торбичката се крие нещо живо.

Лицето ми сигурно е показало сепването ми, защото старата дама се засмя още по-силно. Протегна ръка и си взе бързо амулета. Габриел преведе любезно, че бабата на съпруга ѝ с радост ще ми покаже полезните растения тук, ако искам да се разходя с нея.

Приех с готовност поканата и старата жена тръгна по пътеката стабилно и чевръсто въпреки годините си. Гледах краката ѝ, тънки в меките кожени ботуши, и се надявах и аз да мога да ходя два дни през гората на нейните години и после да искам да се разхождам.

Вървяхме покрай потока, следвани на почтително разстояние от Габриел и Берт, които се приближаваха само ако ги викахме да превеждат.

— Всяко растение има лек за болест — каза старата жена чрез Габриел. Тя откъсна вейка от един храст до пътеката и ми я подаде с хитър поглед. — Ако знаеш кое за какво е!

През повечето време успявахме да се разбираме само чрез жестове, но когато стигнахме до големия вир, където Джейми и Иън ловяха пъстърва, Наяуене спря и повика отново Габриел. Каза нещо на жената, която се обърна към мен леко изненадана.