Сянката на чинара [bg]

Порша пристигна към девет и двамата пиха кафе на балкона. Градът се събуждаше под тях. Тя му разказа, че рано-рано закусила с Лети, която била напрегната, в доста лабилно състояние и ужасена от процеса. Лети била изтощена от напрегнатото ежедневие в пълната с роднини къща, от старанието да ходи на работа и от усилието да не обръща внимание на факта, че съпругът й е в затвора заради убийството на две момчета. Като се добавеха предстоящият развод и оспорването на завещанието, човек лесно можеше да разбере защо Лети е развалина.

Порша призна, че и самата тя е изтощена. Работеше много в кантората и спеше малко. Джейк й съчувстваше, но само донякъде. Съдебните процеси често изискваха работа по осемнайсет часа дневно и през уикендите, така че, ако намерението на Порша да стане адвокат беше сериозно, тя се нуждаеше от известна доза напрежение. През последните две седмици двамата се тренираха взаимно да запомнят всички деветдесет и седем имена от списъка със съдебните заседатели. Ако Джейк кажеше „Р“, Порша отговаряше: „Шест: Рейди, Рейкстро, Рийс, Райли, Робинс и Робард“. Ако Порша кажеше „У“, Джейк отговаряше: „Три: Уамплър, Уайтхърст, Уитън“. И така по цял ден тренираха паметта си.

В Мисисипи изборът на съдебни заседатели продължаваше най-много един ден. Джейк се удивляваше на процедурата в другите щати, където изборът отнемаше две седмици или месец. Не проумяваше подобна система, съдиите от Мисисипи също не я проумяваха. Те се отнасяха адски сериозно към избора на безпристрастни и справедливи съдебни заседатели. Просто не искаха да си пилеят времето.

Бързината можеше да се окаже от основно значение. Нужни бяха решения. Адвокатите и от двете страни не разполагаха с много време да се замислят над имената, нито да правят някъде справка за тях. Задължително беше да ги знаят и бързо да ги свързват с лица. Джейк беше твърдо решен да запомни всеки съдебен заседател, неговата възраст, адрес, работа, образование, вероизповедание и колкото се може повече събрани за него сведения.