История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Като отговаря на телеграмата на Чърчил на 3 септември, Рузвелт се съгласява, че десант в Алжир трябва да бъде включен в плана, но същевременно предлага американските войски да слязат на брега първи, „следвани след един час от британските войски“. Чърчил веднага приема това решение, при условие че силите, определени да извършат десанта при Касабланка, бъдат намалени, за да бъде извършен по-ефикасен десант в Алжир. Рузвелт дава съгласието си в малко променен вид, като предлага намаление „с един полк на бойната група“ при Касабланка и с още един на тази при Оран, „за да останат 10 000 души за десанта в Алжир“. В отговор на 5 септември Чърчил телеграфира: „Съгласни сме с предложените от вас сили. Разполагаме с достатъчно обучени за десанти войници. За по-голямо удобство те могат да носят вашите униформи. Ще се гордеят с това. Няма да има проблеми с транспорта“. Същия ден Рузвелт отговаря с телеграма от една дума: „Ура!“
Така с тази размяна на телеграми между Рузвелт и Чърчил проблемът е окончателно решен. Три дни по-късно Айзенхауер определя десантите да за-почнат на 8 ноември, като отклонява предложението на Чърчил британските командоси да участват с американски униформи, тъй като държи да покаже, че поне в началото десантите са чисто американски. Чърчил се примирява със забавянето и с промяната в плана. В телеграма до Рузвелт на 15 септември той покорно заявява: „За цялата операция «Торч» както във военно, така и в политическо отношение аз се считам за ваш адютант, като моля само да ми бъде позволено да изразявам открито мнението си пред вас“.
Със своето „Ура!“ в телеграмата си от 5 септември Рузвелт слага край на това своеобразно „трансатлантическо състезание по есеистика“, въпреки че Маршал продължава да изразява съмненията си, а непосредственият му политически шеф военният министър Хенри Стимсън изказва силното си съжаление пред президента във връзка с решението да бъде извършен десант в Северна Африка. Решението на Рузвелт обаче дава възможност да се ускори планирането в детайли, за да се преодолеят отрицателните ефекти от забавянето. Планът е плод на компромис, което има двустранен ефект върху изпълнението им. Като намалява шансовете за бърз, решителен успех в Северна Африка, той става причина за удължаване на съюзническите усилия в Средиземноморието, както признават и изтъкват някои официални американски историци.
В окончателния вариант планът предвижда десантът за превземането на Касабланка да бъде извършен от чисто американски сили под командването на генерал-майор Джордж С. Патън с 24 500 души, качени на кораби на За-падното оперативно съединение на военноморските сили, командвано от кон-траадмирал X. Кент Хюит. То отплава директно от Америка — основната частот базата „Хемптън Роудс“ във Вирджиния, и се състои от 102 кораба, от които 29 транспортни.
Превземането на Оран е поверено на Централното оперативно съединение, което се състои от 18 500 американски войници, командвани от генерал-майор Лойд Р. Фридъндол, но е ескортирано от британска военноморска ескадра под командването на комодор Томас Трубридж. То отплава от Клайд, тъй като е съставено от американски войници, пристигнали в Шотландия и Северна Ирландия в началото на август.
За операцията в Алжир Източното оперативно съединение е изцяло британско и се командва от контраадмирал сър Харолд Бърофс, обаче щурмовата група се състои от 9000 британски и 9000 американски войници, а нейният командир — генерал-майор Чарлс Райдър, е американец. Освен това в състоящите се от 2000 души подразделения на британските командоси има и американски войници. Тази любопитна комбинация е направена с надеждата, че поставянето на американците отпред на витрината ще накара французите да повярват, че операцията е изцяло американска. На 9 ноември, деня след десантите, общото командване на всички съюзнически сили в Алжир е поето от командира на новосъздадената 1-ва британска армия, командвана от генерал-лейтенант Кенет Андерсън.