История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Изправени пред решението на президента, началник-щабовете по-скоро биха избрали да подсилят временно британците в Близкия изток, отколкото да се заемат с реализацията на плана „Джимнест“, срещу който така решително се обявяват. Освен това, след като обмисля и двата начина на действие, щабът на Маршал стига до заключението, че първият вариант е по-малката от двете злини. Обаче противно на очакванията Маршал и Кинг се обявяват в полза на „Джимнест“. Той става предпочитана от тях алтернатива, когато те пристигат в Лондон в средата на юли заедно с Хари Хопкинс като представители на президента, и установяват, че Комитетът на британските началник-щабове твърдо се противопоставя на плана на Айзенхауер за по-скорошен десант близо до Шербур.
Основната причина според Хари Хопкинс Маршал да избере като алтернатива Северозападна Африка вместо изпращането на подкрепления в Близкия Изток са „трудностите, свързани със смесването на нашите войски с британските в Египет“. Макар подобно смесване да се налага и при съвместната операция в Северозападна Африка, очевидно е, че изпратените подкрепления в Близкия изток биха били подчинени на британския главнокомандващ. Приемането на на плана „Суперджимнест“ е окончателно оформено на още две срещи на началник-щабовете на американските и британските въоръжени сили в Лондон на 24 и 25 юли, след което е одобрено бързо от Рузвелт. Той дори подчертава в телеграма, че десантът трябва да бъде планиран така, че да бъде извършен „не по-късно от 30 октомври“ — директива, предложена от Хопкинс в едно лично писмо като средство „да се избегнат по-нататъшни протакания и забавяния“. По инициатива на Чърчил операцията е прекръстена на „Торч“ като по-вдъхновяващо наименование. Постигнато е съгласие върховното й командване да бъде дадено на американец — малка компенсация за не особено въодушевените американски военачалници, с която Чърчил с готовност се съгласява, и на 26 юли Маршал заявява на Айзенхауер, че той трябва да заеме този пост.
Решението за операция „Торч“ е взето окончателно, макар и преди да бъде решен въпросът за времето и мястото й и дори преди да се извърши пълно проучване. Тези два проблема стават причина за нови конфликти.
По въпроса за времето британските началник-щабове, подтиквани от Чърчил, предлагат като ориентировъчна дата 7 октомври. Обаче американците препоръчват 7 ноември като най-ранната разумна дата за десант на войските, зависещи от наличието на десантни средства.
По въпроса за мястото различията са още по-големи. Британците настояват десантът да бъде извършен на северния бряг на Африка в Средиземно море, за да може бързо да се настъпи към Тунис. Американците се придържат към по-ограничените цели на плана „Джимнест“, както са били променени през юни, когато той е бил планиран като чисто американска операция, и на стояват десантът да бъде в района на Касабланка, на западния атлантически бряг на Мароко. Те се страхуват не само от френска опозиция, но и от враждебна реакция на Испания, както и от германски контраудар, който със завладяването на Гибралтар да блокира входа на Средиземно море. Британците са изумени от толкова предпазливия подход към един стратегически проблем. Те са на мнение, че това би дало на германците възможност да превземат Тунис, да сломят или да изгонят френската съпротива от Алжир и Мароко и така да осуетят целта на съюзническата операция45.
Айзенхауер и щабът му са склонни да се съгласят с британското становище. Неговият първи неокончателен вариант на плана, представен на 9 август, е компромисен. Той предлага едновременни десанти във и извън Средиземно море, но не по-далеч на изток от Алжир поради риск от вражески въздушни атаки от Сицилия и Сардиния, с изключение на един по-малък десант при Бон, за да бъде превзето летището там. (Бон е на 400 км източно от Алжир, но на 210 км от Бизерта.) Този компромисен вариант не задоволява британските стратези, тъй като не е сигурно, че ще изпълни главното условие за успех, което според тях е: „Трябва да окупираме основните пунктове в Тунис 26 дни след като преминем Гибралтар, а за предпочитане е в срок от 14 дни“. Според тях един голям десант при Бон и дори още по на изток е от изключително важно значение за бързо настъпление към Тунис. Тези аргументи впечатляват президента, който нарежда на Маршал и Кинг да проучват отново проекта. Те впечатляват и Айзенхауер, който докладва във Вашингтон, че американските членове на неговия щаб сега са убедени в правилността на британските доводи и че той изготвя нов план, в който десантът при Касабланка отпада и другите десанти се предвиждат за по-ранна дата. На 21 август неговият щаб представя втори, неокончателен план, който до голяма степен следва британските препоръки. Като отхвърля десанта при Касабланка, той предлага американците да извършат десант при Оран (400 км източно от Гибралтар) и британски десанти в Алжир и Бон. Но самият Айзенхауер има известни резерви в подкрепата си за този вариант, като изтъква, че една такава експедиция изцяло в района на Средиземно море ще изложи опасно фланга й. Това негово заключение съвпада и с мнението на Маршал.
45
Бях попитан за мнението ми по проекта за Северозападна Африка на 28 юни веднага след съвещанието във Вашингтон, където е било обсъждано възобновяването му. След като ми беше казано, че главният десант е планиран да бъде извършен в района на Касабланка на Атлантическото крайбрежие, аз изтъкнах, че това място се намира на 2200 км от стратегическите ключове Бизерта и Тунис и че най-добрият шанс за ранен успех е те да бъдат превзети колкото е възможно по-скоро, което означаваше, че десантът трябва да бъде извършен най-близо до тях. Подчертах също колко важно е десантът да бъде на северното крайбрежие в Алжир „зад гърба на французите“ като начин да бъде намалена съпротивата им, на която вероятно ще бъдем свидетели при фронтална атака и бавно настъпление от Касабланка.