История на Втората световна война

За щастие объркването и колебанията на французите са толкова големи, че вълните от десантчици успяват да слязат на брега, преди огънят на защит-ниците да стане сериозен, а по това време светлината е достатъчно добра, за да помогне на американските артилеристи от корабите да принудят бреговите батареи да замлъкнат. Възникват неприятности, свързани с установяването и разширяването на плацдарма, дължащи се на неопитност и суетене на десантните групи, което принуждава Патън да прехвърли гневните си критики върху собствените си войски. И войниците, и лодките са прекалено прето-варени. Въпреки че настъплението при Касабланка започва на втория ден и не среща сериозна съпротива, то е спряно рязко поради липса на техника, която е струпана на брега, но не е доставена до щурмуващите части. На третия ден е отбелязан не особено голям напредък, а съпротивата се засилва. Перспек-тивите изглеждат твърде мрачни.

Положението е щяло да бъде още по-сериозно, ако заплахата от страна на френските военноморски сили не е била отстранена още първия ден. Това става в битка недалеч от Касабланка, която напомня за морските сражения от едно време. Тя започва в 7 часа сутринта, когато бреговата артилерия на нос Ел Ханк и оръдията на „Жан Бар“ — най-новия френски линеен кораб, който обаче още не е завършен и не може да мръдне от мястото си в пристанището — откриват огън срещу прикриващата десанта група кораби под командването на контраадмирал Р. Л. Гифън. Тя се състои от линейния кораб „Масачузетс“, 2 тежки крайцера и 4 разрушителя. Те не са улучени, макар че няколко снаряда падат съвсем наблизо, но отговорът им е достатъчно резултатен, за да накара батареите на нос Ел Ханк и оръдията на „Жан Бар“ временно да замлъкнат. Корабите на Гифън са така погълнати от това занимание, че пре-небрегват задачата си да не позволяват на останалите френски кораби да из-лязат от пристанището. До 9 часа сутринта се измъкват един лек крайцер, 7 разрушителя и 8 подводници. Разрушителите се отправят към Федала, където американските транспортни кораби са изключително удобни мишени. За щастие разрушителите са отклонени и принудени да се оттеглят от един тежък и един лек крайцер и 2 разрушителя, на които адмирал Хюит заповядва да пресекат пътя им. След това той извиква охраняващото военноморско съединение да отреже пътя им за отстъпление. Благодарение на сръчните маневри, умелото използване на димни завеси и на смущаващите атаки на подводниците за отвличане на вниманието французите успяват да оцелеят при изключително съсредоточения огън от тежки оръдия, като загубват само един разрушител. След това те правят нов дързък опит да стигнат до района, в който се намират транспортните кораби. В тази нова схватка е потопен още един разрушител и само един от 8-те френски кораба се завръща без повреди в пристанището. Там потъват още два, а останалите са в тежко състояние.