История на Втората световна война

Чърчил, който съвсем неотдавна се е обявил за негов „адютант“, се подчинява на мнението на началника си и Дьо Гол не е уведомен за проекта до самото извършване на десантите.

При тези обстоятелства американците от президента на долу с готовност се съгласяват с мнението на генерал Маст и съмишлениците му, че генерал Жиро е най-желаният и приемлив кандидат за ръководител на французите в Северна Африка, както Мърфи вече ги е информирал преди съвещанието в Жиро, който през май 1940 г. командва армия, е пленен от германците, ноуспява да избяга през април 1942 г. и стига до неокупираната част на Франция, където му e позволено да остане, като обещае, че ще подкрепя Петен. Той се установява да живее близо до Лион. От там, въпреки че е под наблюдение, влиза във връзка с много офицери както във Франция, така и в Северна Африка, които споделят желанието му да организира бунт срещу германското господство с американска помощ. Становището на Жиро е изразено в писмо до един от привържениците му — генерал Одик: „Ние не искаме американците да ни освободят, искаме те да ни помогнат да се освободим, което не е същото“. Освен това в неофициални разговори с тях той поставя условие да бъде главнокомандващ съюзническите войски на френска територия, където ще се бият френски войски. От едно писмо разбира, че условията му са приети от Рузвелт, но те са пълна изненада за Айзенхауер, когато Жиро пристига в Гибралтар за да се срещне с него на 7 ноември — навечерието на десантите. Жиро е взет от южния бряг на Франция от същата британска подводница „Сераф“ която отвежда Марк Кларк на тайната мисия на алжирския бряг47. След това той е прехвърлен, като замалко не се удавя, на хидроплан, който го отвежда в Гибралтар. Когато пристига там, е изумен от новината, че съюзни-ческите десанти в Северна Африка ще бъдат извършени рано на следващата сутрин, тъй като до този момент знае, че са планирани за следващия месец, а също и от откритието, че ще се командват от Айзенхауер, а не от него. Това води до разгорещен спор, в който той се позовава на по-високия си чин и на получените уверения, като непрекъснато повтаря, че да приеме нещо по-малко от върховното командване, ще означава да подрони както собствения си авторитет, така и авторитета на своята страна. Обаче когато на сутринта (8 ноември) разговорите са подновени, се примирява с положението, след като получава изрични уверения, че ще оглави френските сили и администрацията в Северна Африка — обещание, което скоро отпада с мотива за по-голямата експедитивност и по-добрите качества на адмирал Дарлан. Донасяки „Факела“ на свободата на Френска Северна Африка, американците постигат пълна изненада, като объркват своите приятели и помагачи, а объркването на противника е още по-голямо. Френските колаборационисти са заварени неподготвени, за да окажат някаква ефикасна помощ, и поради шока от внезапното нахлуване повечето френски командири реагират естествено за такива обстоятелства, като запазват лоялността си към законната власт в лицето на маршал Петен във Виши. Затова първоначално десантите се натъкват на съпротива, макар тя да е по-слаба в Алжир, отколкото в Оран и Касабланка.