История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
На 24 ноември Кавалеро и Кеселринг пристигат, за да се срещнат с Ромел, и той им казва, че едва 5000 от неговите германски войници имат оръжие, а за да защитава позицията при Мерса Брега, спешно, преди Монтгомъри да атакува, се нуждае от доставка на 50 танка T-IV с новите дългоцевни 75-милиметрови оръдия и 50 противотанкови оръдия от същия калибър плюс достатъчно гориво и муниции. Това е една твърде скромна преценка за нуждите му, обаче е ясно, че е малко вероятно те да бъдат задоволени, тъй като цялото налично оборудване и подкрепления са отклонени към Тунис. Въпреки това те продължа да настояват да се отбранява позицията при Мерса Брега. При това положение, надявайки се да убеди Хитлер да си даде сметка за реалното положение, Ромел заминава за главната квартира на фюрера близо до Растенбург в горите на Източна Прусия, където му е оказан леден прием, А когато препоръчва като най-разумен изход евакуация от Северна Африка, Хитлер „побеснява“ и не желае да слуша повече аргументите му. Това избухване става основна причина да се разколебае вярата на Ромел в неговия фюрер. В дневника си той пише: „Започнах да разбирам, че Адолф Хитлер просто не иска да види ситуацията, такава каквато е, и че реагира емоционално натова, което разумът би трябвало да му подсказва“. Хитлер настоява, че е „по-литически необходимо да продължава да се държи едно голямо предмостие в Африка и затова позицията при Мерса Брега няма да се отстъпва“.
Когато на връщане минава през Рим, Ромел вижда, че Мусолини е готов да слуша разумни доводи, като същевременно добре си дава сметка за труд-ностите, свързани с изпращането на достатъчно бойна техника до Триполи, която да бъде придвижена до Мерса Брега. Така Ромел успява да получи раз-решение от Мусолини да подготви веднага междинна позиция при Буерат, за да може своевременно да прехвърли там немоторизираната италианска пехота и да изтегли остатъците от своите сили, когато британците нападнат. След като получава такова разрешение, Ромел действа бързо и когато британците започват да дават признаци, че ще атакуват, се измъква незабавно в тъмнината. Освен това той решава да не спира при Буерат или пред Триполи и да не дава възможност на Монтгомъри да му заложи капан. Планът, който вече е намислил, е да се изтегли направо до границата с Тунис и теснината при Габес, където трудно може да бъде заобиколен по фланговете и може да нанесе ефикасен контраудар с помощта на подкрепленията, които там се намират по-близо.
Двайсет и първа глава
Операция „Торч“ — новата приливна вълна от Атлантика
Съюзническите десанти във Френска Северна Африка са извършени на 8 ноември 1942 г. Това навлизане в северозападната част на Африка става две седмици преди началото на британската офанзива срещу позициите на Ромел при Ал Аламейн в най-североизточния край на Африка и четири дни след падането на тази позиция.
На „Съвещанието Аркадия“ във Вашингтон по Коледа през 1941 г. — първото съюзническо съвещание след японското нападение срещу Пърл Харбър, което вкарва Съединените щати във войната, Чърчил представя „Проекта за Северозападна Африка“ като стъпка към „затваряне на обръча около Герма-ния“. Той заявява на американците, че вече съществува план „Джимнест“ („Гимнастик“) за десант в Алжир, ако 8-а армия постигне достатъчно реши-телен успех в Киренайка, за да може да настъпи на запад към границата с Тунис. Чърчил предлага също „междувременно войските на Съединените щати, при положение че има френско съгласие, да бъдат поканени да слязат на мароканския бряг“. Президентът Рузвелт одобрява проекта, тъй като бързо схваща политическите му предимства с оглед на голямата стратегия, обаче военните му съветници се съмняват в целесъобразността му, като същевре-менно се тревожат да не би да попречи на перспективите за скорошна непос-редствена атака срещу владенията на Хитлер в Европа. Максималното, което са готови да приемат, е да се продължи проучването на операцията, която е преименувана „Суперджимнест“ („Супергимнастик“).