История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Щурмовите сили както в Оран, така и в Алжир отплават от Великобритания в два големи конвоя, като по-бавният тръгва на 22 октомври, а по-бързият — четири дни по-късно. Това разписание е направено с цел те да преминат през Гибралтар едновременно през нощта на 5 ноември и от там да бъдат охранявани с част от британския Средиземноморски флот, командвана от адмирал сър Ендрю Кънингъм. Нейното присъствие е достатъчно, за да откаже италианския флот от намеса дори и след десантите, което кара Кънингам със съжаление да отбележи, че мощното му военноморско съединение е трябвало „да се разкарва насам-натам, без да има какво да прави“. Той самият има достатъчно много работа, тъй като е командващ съюзническите военоморски сили и е подчинен на Айзенхауер, така че отговаря за цялата военноморска част от операция „Торч“. Заедно с десетките кораби, които отплават в началото на октомври, общо от Великобритания тръгват над 250 търговски кораба, от които около 40 са транспортни (включително 3 американски), докато ангажираните в операцията британски военноморски сили, които се използват за ескорт и охрана, се състоят от 160 различни видове бойни кораба.
Дипломатическата увертюра преди десантите е близка до смесица от шпи-онски роман и „уестърн“ и е пълна с комични моменти. Главният американски дипломатически представител в Северна Африка Робърт Мърфи полага енергични усилия, за да подготви почвата за десантите, като дискретно сон-дира мнението на френските офицери, които по негова преценка биха реаги-рали положително и биха подпомогнали начинанието. Той разчита особенона генерал Маст, командващ войските в алжирския сектор (преди това начал-ник-щаб на главнокомандващия генерал Жуен), и на генерал Бетуар, който командва войските в сектора на Оран, въпреки че като цяло този сектор е под командването на адмирал Мишелие, нещо, което американците така и не ус-пяват да разберат.
Маст настоява в Алжир да пристигне тайно за задкулисни разговори висш военен представител на съюзниците, който да обсъди плановете с Жуен и ос-таналите. По тази причина генерал Марк Кларк (който току-що е назначен за заместник главнокомандващ на операция „Торч“) пристига заедно с четирима основни щабни офицери в Гибралтар със самолет, след което групата продължава с британската подводница „Сераф“ (командвана от лейтенант А. А. Джуъл) за среща в една вила на крайбрежието на около 100 км западно от Алжир. Подводницата приближава брега рано на 21 октомври, но твърде късно, за да свали на брега групата на Кларк преди разсъмване, и затова се налага да остане под вода през целия ден, а в това време озадачените и разочаровани французи се разотиват. От подводницата е изпратено съобщение до Гибралтар, което е предадено в Алжир по секретна радиоверига, и следващата нощ Мърфи заедно с няколко французи се връща във вилата, а групата на Кларк слиза на брега с четири брезентови канута, едното от които се обръща при прехвърлянето. Те са насочени към вилата с фенер, който свети през прозореца на фона на бяло одеяло.
Марк Кларк разказва на Мает в общи линии, че се подготвя голямо амери-канско войсково съединение за изпращане в Северна Африка, което ще бъде подкрепено от британски военновъздушни и военноморски сили, въпреки че нещата не стоят точно така. Освен това от съображения за сигурност той не дава на Маст ясна представа за времето и местата на съюзническите десанти.
Тази прекалена предпазливост към човека, чиято помощ ще бъде от голяма важност, не е твърде разумна, защото така той и неговите съмишленици са лишени от нужната информация, за да планират и да предприемат стъпки за съдействие. Кларк упълномощава Мърфи да информира Маст непосредствено преди датата, на която ще бъдат извършени десантите, но и тогава местата не са посочени. Поради това за Маст е твърде късно да уведоми съмишлениците си в Мароко.
Съвещанието е прекъснато временно и твърде драматично от появата на френски полицаи, които са заподозрели нещо. Марк Кларк и придружителите му набързо се скриват в една изба, докато полицаите претърсват вилата. Опас-ността нараства, когато един от британските командоси, докарали групата, започва да кашля. Марк Кларк му подава като лекарство парче дъвка. Скоро англичанинът иска още, защото според него дъвката нямала вкус, на което Кларк отговаря: „Нищо чудно, след като я дъвча повече от два часа!“ Когато най-после полицаите си тръгват, все още изпълнени с подозрения и готови дасе върнат, Кларк и хората му се натъкват на нова беда при опита си да се върнат на подводницата по здрач, защото вълните стават големи и той замалко да се удави, когато кануто му се обръща. При повторния опит малко преди разсъмване се обръщат лодките на другите, обаче накрая цялата група успява да премине през вълните и всички стигат живи и здрави, макар и мокри до кости, до подводницата. На следващия ден те са прехвърлени на хидроплан който ги връща в Гибралтар.