История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Вторият план е също толкова неприемлив за американските началник-щабове колкото първият — за британците. Маршал заявява на президента, че „една-единствена линия за комуникация през проливите е прекалено рискована“ и че той е против какъвто и да било десант в Средиземно море по-далеч на изток от Оран (отстоящ на 960 км от Бизерта).
Чърчил научава новината за този предпазлив завой на американците, след като се завръща от посещение с генерал Брук в Египет и Москва, където Сталин ги иронизира за неуспеха на западните сили да отворят „втори фронт“ с такива презрителни въпроси, като: „Не мислите ли, че ние ще свършим цялата работа, докато вие продължавате да гледате отстрани?… Ще започнете ли изобщо някога да се биете?… Ще видите, че не е толкова лошо, след като веднъж започнете!“ Естествено, Чърчил се е почувствал много засегнат, но той успява да заинтересува Сталин с потенциалните възможности на операция „Торч“ и много красноречиво му описва как тя директно ще облекчи натиска срещу Русия. Затова е шокиран, когато узнава, че американците предлагат един твърде орязан план.
На 27 август той изпраща дълга телеграма на Рузвелт, в която заявява, че промените, които американските началник-щабове са предложили, могат „да бъдат фатални за целия план“ и че „цялата операция ще бъде провалена, ако не завземем още първия ден Алжир и Оран“. Чърчил изтъква лошото впечат-ление, което ограничаването на целите ще направи на Сталин.
В отговора си от 30 август Рузвелт настоява „при всички случаи един от нашите десанти да бъде извършен на атлантическия бряг“. Затова той предлага американците да извършат десанти при Касабланка и Оран, като оставят на британците да направят десантите на изток. Освен това, имайки предвид британските военни действия срещу френските сили на правителството във Виши в Северна Африка, Сирия и на други места, той повдига нов въпрос: „Моето силно убеждение е, че първоначалните атаки трябва да бъдат извърше-ни изключително от американски сухопътни части… Дори бих изразил уве-реност, че едновременните британски и американски десанти ще доведат до пълно противопоставяне на всички французи в Африка, докато един първона-чален американски десант без участието на британски сухопътни сили пред-лага реална възможност да се избегне френската съпротива или тя да бъде само символична… Според нас германските ВВС или парашутните им части няма да са в състояние да изпратят в Алжир или Тунис каквито и да било значителни сили поне две седмици след началото на атаката“.
Британците са ужасени от идеята за едноседмична пауза преди десантите на изток, които са по-важни и по-наложителни за стратегическата цел от де-сантите на запад, и далеч не споделят американските оптимистични преценки, че германците не биха могли да се намесят ефикасно преди по-малко от две седмици.
На Чърчил много му се иска да извлече полза от значителното влияние което американският посланик в правителството във Виши адмирал Лийхи може да окаже за улесняване на нещата както от политическа, така и от психологическа гледна точка. Като „държи експедицията да запази американския си характер“ и затова британските сили „да останат на заден план колкото е възможно повече“, той все пак не вярва, че е възможно да се скрие фактът че голяма част от транспортните кораби, въздушната подкрепа и военноморските сили ще бъдат британски, а те ще бъдат забелязани преди сухопътните части. Чърчил засяга тези моменти в тактичния си отговор до Рузвелт от 1 септември, като подчертава, че ако „бъде пропусната политическата безкръвна победа, за която съм съгласен с вас, че има добра възможност, тогава ще последва военна катастрофа с много сериозни последици“. Чърчил продължава: „Накрая независимо от трудностите на нас ни се струва жизненоважно град Алжир да бъде завзет едновременно с Касабланка и Оран… Да се откажем от Алжир в името на съмнително осъществимо дебаркиране в Касабланка, ни се струва много сериозно решение. Ако германците ни изпреварят не само в Тунис, но и в Алжир, плачевните резултати ще се почувстват из цялото Средиземноморие“46. В тези убедителни аргументи в полза на десанта в Алжир като част от плана не се споменава важността на десантите по на изток и по-близо до Бизерта — пропуск и отстъпка, които имат съдбоносни пос-ледици върху шансовете за скорошен стратегически успех.
46
Чърчил, Уинстън. Втората световна война. Т. 4. с 481–482.