История на Втората световна война

Вторият план е също толкова неприемлив за американските началник-щабове колкото първият — за британците. Маршал заявява на президента, че „една-единствена линия за комуникация през проливите е прекалено рискована“ и че той е против какъвто и да било десант в Средиземно море по-далеч на изток от Оран (отстоящ на 960 км от Бизерта).

Чърчил научава новината за този предпазлив завой на американците, след като се завръща от посещение с генерал Брук в Египет и Москва, където Сталин ги иронизира за неуспеха на западните сили да отворят „втори фронт“ с такива презрителни въпроси, като: „Не мислите ли, че ние ще свършим цялата работа, докато вие продължавате да гледате отстрани?… Ще започнете ли изобщо някога да се биете?… Ще видите, че не е толкова лошо, след като веднъж започнете!“ Естествено, Чърчил се е почувствал много засегнат, но той успява да заинтересува Сталин с потенциалните възможности на операция „Торч“ и много красноречиво му описва как тя директно ще облекчи натиска срещу Русия. Затова е шокиран, когато узнава, че американците предлагат един твърде орязан план.

На 27 август той изпраща дълга телеграма на Рузвелт, в която заявява, че промените, които американските началник-щабове са предложили, могат „да бъдат фатални за целия план“ и че „цялата операция ще бъде провалена, ако не завземем още първия ден Алжир и Оран“. Чърчил изтъква лошото впечат-ление, което ограничаването на целите ще направи на Сталин.

В отговора си от 30 август Рузвелт настоява „при всички случаи един от нашите десанти да бъде извършен на атлантическия бряг“. Затова той предлага американците да извършат десанти при Касабланка и Оран, като оставят на британците да направят десантите на изток. Освен това, имайки предвид британските военни действия срещу френските сили на правителството във Виши в Северна Африка, Сирия и на други места, той повдига нов въпрос: „Моето силно убеждение е, че първоначалните атаки трябва да бъдат извърше-ни изключително от американски сухопътни части… Дори бих изразил уве-реност, че едновременните британски и американски десанти ще доведат до пълно противопоставяне на всички французи в Африка, докато един първона-чален американски десант без участието на британски сухопътни сили пред-лага реална възможност да се избегне френската съпротива или тя да бъде само символична… Според нас германските ВВС или парашутните им части няма да са в състояние да изпратят в Алжир или Тунис каквито и да било значителни сили поне две седмици след началото на атаката“.