История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Късно вечерта на 7 ноември генерал Бетуар — френският дивизионен командир, получава съобщение в Касабланка, че десантът ще бъде извършен в 2 часа сутринта на 8 ноември. Той изпраща отряди от свои войници да арестуват германските комисии по примирието и поставя свои офицери да посрещнат американците при Рабат на 80 км на север, предполагайки, че те ще слязат там, тъй като това място не се защитава от брегова артилерия и там е седалището на френските власти в Мароко.
След тези предварителни стъпки Бетуар отива с един батальон да завземе щаба на армията в Рабат и освобождава командира на армията. Той изпраща и писма до генералния резидент (и главнокомандващ всички въоръжени сили в Мароко) генерал Ногес и до адмирал Мишелие, с които ги информира, че американците ще извършат десант и че Жиро идва да поеме цялото командване на французите в Северна Африка, а самият той е назначен от него за командващ армията в Мароко. В писмата си до Ногес и Мишелие той ги моли да подкрепят издадената от него заповед, която позволява на американците да слязат на брега, и да не им оказват съпротива или да не се намесват, докато сметнат, че могат да приемат свършения факт.
Получавайки писмото, Ногес се опитва да запази позата на наблюдател, докато ситуацията се изясни. Докато той се колебае, Мишелие предприема бързи действия. Неговите патрулиращи самолети и подводници не забелязват приближаващата се армада преди падането на нощта, затова стига до зак-лючението, че Бетуар е заблуден или излъган. Уверенията на Мишелие, че не е забелязано придвижване на никаква голяма сила близо до брега, толкова впечатлява Ногес, че дори когато малко преди 5 часа сутринта до него дости-гат първите съобщения за десанта, той смята, че това не са нищо повече от нападения на командоси. Затова се отказва да наблюдава нещата отстрани и се обявява против американците, като нарежда на френските войски да окажат съпротива на десантите и да арестуват Бетуар за държавна измяна.
Главният десант на Патън е при Федала, на 24 км северно от Касабланка, а допълнителните са при Мехдия, на 88 км на север, и при Сафи, на 225 км южно от Касабланка. При Федала се намират най-близките до Касабланка плажове, предлагащи условия за десант, както и за достъп до добре охраняваното пристанище — единственото добре оборудвано на атлантическия бряг на Мароко. Мехдия е избрана, защото е най-близкото място за десант до лети-щето при Порт Лиоте — единственото в Мароко с бетонна писта. Изборът пада върху Сафи, тъй като действащите там сили с дясна ориентация могат да попречат на силния френски гарнизон, който се намира по-навътре в Маракеш, да се намеси при десанта в Касабланка. Освен това в Сафи има пристанище, където могат да бъдат разтоварени средни танкове, тъй като новите десантни кораби, от които могат да слизат танкове на брега, още не са готови за операция „Торч“.
Когато на 6 ноември американската армада наближава брега на Мароко след спокоен преход през океана, идва съобщение, че морето там е бурно и че според метеорологичната прогноза на 8 ноември ще е толкова бурно, че де-сантът ще бъде невъзможен. Метеорологът на адмирал Хюит обаче предсказва, че бурята ще отмине, и той решава да поеме риска и да продължи изпълнението на плана за десант на атлантическия бряг. На 7 ноември морето започва да стихва и на 8-и е спокойно с умерен вятър от сушата. В този ден вълните са най-малки от месец насам. Въпреки това поради липса на опит стават много грешки и забавяния.
Все пак нещата се развиват по-добре от прогнозата на Патън преди десанта в типичния му бомбастичен стил, че предстои „голяма касапница“. Той язвително заявява на представителите на флота, че техните сложни планове за десанта ще се провалят „още в първите минути“, и добавя: „В историята няма случай флотът да е извършвал десант на една армия на планираното място и време. Но ако ни свалите поне на 80 км от Федала най-много седмица след определения ден, аз ще атакувам и ще победя“.