История на Втората световна война

Обаче тяхното единодушно отрицателно мнение скоро е променено под натиска на събитията и на силното желание на Рузвелт за някакво положител-но действие през 1942 г., което ще изпълни, макар и не толкова директно, обещанието му пред руснаците. На 21 юни идва новината, че крепстта Тоб-рук е паднала при атаката на Ромел и че остатъците от британската 8-а армия отстъпват към Египет.

През следващите седмици положението на британците се влошава и аргу-ментите в полза на пряка или непряка американска намеса в Африка стават повече. В края на юни Ромел стига позицията при Ал Аламейн и я атакува, като преследва по петите отстъпващите британци. На 8 юли Чърчил телеграфира на Рузвелт, че планът „Следжхамър“ („Ковашки чук“) за десант във Франция през тази година трябва да отпадне, и отново настоява в полза на „Джимнест“. Следва негово послание, предадено чрез фелдмаршал сър Джон Дил, който оглавява мисията на британския Генерален щаб във Вашингтон: „«Гимнастик» предлага единствения начин, по който САЩ могат да нанесат удар на Хитлер през 1942 г. В противен случай и двамата западни съюзници ще трябва да бездействат през 1942 г.“. Американските началник-щабове реагират по този повод с нови възражения срещу „Джимнест“. Оценката на Маршал, че е „скъпо струващ и неефикасен“, е подкрепена от декларацията на адмирал Кинг, че е „невъзможно да изпълнява военноморски ангажименти в други театри на бойни действия и същевременно да осигурява доставки по море и ескорти за тях, които ще бъдат от съществено значение, ако тази операция бъде предприета“. Те са единодушни и в мнението си, че британският отказ от опит за десант във Франция през 1942 г. е ясно доказателство, че британците в действителност не искат да рискуват с него дори и през 1943 г. Затова Маршал с готовност подкрепя Кинг и предлага радикална промяна на стратегията — ако британците не приемат американския план за скорошно нападение през Ламанша, „ние ще се насочим към Тихия океан и ще нанесем решителен удар срещу Япония, т.е. ще възприемем отбранителна стратегия срещу Германия, с изключение на операциите от въздуха, и ще използваме всичките си налични средства в Тихия океан“. Президентът Рузвелт, който възразява срещу идеята да се даде такъв ултиматум на британските му съюзници, изразява обаче неодобрение за предлаганата смяна на стратегията и казва на своите началник-щабове, че ако не могат да убедят британците за започване на операция през Ламанш през 1942 г. трябва или да предприемат такава операция във Френска Северна Африка, или да изпратят силни подкрепления в Близкия изток. Рузвелт подчертава, че е наложително от политическа гледна точка да се предприемат някои силни действия преди края на годината.