Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Осъзнаването на този факт пробуди нещо, за което напълно бе забравил. Номору.
Юги се пресегна за сигналната ракета, която висеше на колана му, ала в момента, в който отклони вниманието си от битката, за малко да изгуби ръката си в зъбите на някакво същество с опашка като камшик; спаси го единствено светкавичната намеса на един от мъжете, които се сражаваха редом с него.
— Мостът! Мостът! — извика някой и редиците на поддръжниците на Империята бяха огласени от триумфален рев. Окрилени, бойците се втурнаха напред и Юги почувства как бива изтласкан под напора на въодушевлението им.
— Не! Не! Спрете тук! — изкрещя той, но призивът му се изгуби сред тържествуващите възгласи и какофонията на битката. Различните зверове на моста бяха пометени от силата на атаката. Юги се опита да възпре воините си, но това бе свръх усилията му; единственото, което можеше да стори, бе да яхне гребена на вълната.
Той обезглави един гаурег с мощен удар, при който бе сграбчил меча си с двете си ръце, след което разби челюстта на един скрендел с ефеса на оръжието си. Обзет отново от свирепа бойна ярост, водачът на Либера Драмач съвсем забрави за сигналната ракета; нямаше време за нищо друго, освен за битката. Впримчен в кървавия и жесток свят на хаос и безумие, Юги съзнаваше само това, че настъпва напред и сее смърт сред хищниците на чаросплетниците; по някое време обаче си даде сметка, че са завзели една трета от моста и че Различните твари отстъпват пред бойците на Империята, които се биеха самоотвержено и храбро, вдъхновени от собствения си героизъм.
Къде ли щеше да свърши това? Дали измамното чувство за непобедимост щеше да ги накара да се врежат в Различните пълчища на другия бряг, където ги очакваше сигурна смърт? Предводителят на Либера Драмач не знаеше, а и не би могъл да стори нищо, за да възпре настъпващите войници. Ситуацията просто бе излязла извън контрола му.
Тук обаче ги очакваше и друг враг — враг, за който изобщо не бе помислил. Осъзна го, когато видя как мъжът вляво от него внезапно се преви на две и се загърчи, а от устата и носа му рукнаха потоци кръв. Същото се случи и с боеца, който се опита да му помогне.
Вещери.
Юги почувства как мускулите му внезапно се схващат и вцепеняват. Беше изпитвал тази агония и преди, когато бе принуден да гледа безпомощно как неговият приятел и водач Заелис се застрелва, ала сега беше още по-лошо. Тялото му не просто се беше парализирало; мъжът усети как започва да трепери в гърчовете на кошмарен пристъп. Съвсем скоро налягането в организма му щеше да се засили до такава степен, че да пръсне органите му или да строши костите му. Той се строполи върху бездиханните трупове на враговете си, а очите му се въртяха бясно из орбитите си.
Изведнъж чудовищните контракции престанаха и мускулите му се отпуснаха. Навсякъде около него отекваше тропотът на тичащи нозе. От устните и носа му капеше кръв, ала бе все още жив. Може би поради някакъв внезапен обрат на битката в незримия свят чаросплетникът, който щеше да го убие, бе принуден да насочи вниманието си другаде. Юги обаче чуваше предсмъртните писъци на хората около себе си и виждаше как бойците на Империята рухват на земята, а между стиснатите им зъби се процежда кървава пяна.
Нямаше нужда да мисли. Всичко, всичко бе по-добро от докосването на вещер. Предводителят на Либера Драмач изскубна сигналната ракета от колана си откъсна капака на цилиндъра. На върха му имаше ивица грапава хартия, която трябваше да се отърка в друга ивица в долния му край. Юги направи точно това.
От цилиндъра се посипа дъжд от искри. Проснат върху купчина трупове сред островче от ослепително бяла светлина, обграден от умиращите си бойни другари, Юги протегна треперещата си ръка към небето.
В секундата, в която барутът се възпламени, ракетата полетя с писък над моста Сакурика, изгаряйки пръстите на мъжа, който я беше изстрелял. Той обаче не усети никаква болка.
Номору наблюдаваше как бойците на Империята си възвръщат постепенно моста, изтласквайки Различните назад. Когато видя ракетата, тя забеляза, че бе изстреляна от първите редици на отряда на Либера Драмач, което означаваше, че бе възпламенена от Юги.