Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]

— Това ще отнеме мидури! Знаеш, че Алвин си е намерил приятелка. Тюг шпионира джофурите, а Ур-ронн остава навън все по-дълго, за да приказва с инженери!

Точно такъв бе планът, разбира се — тримата трябваше да действат като шпиони и да проучват положението в базата Каззкарк и изобщо в Петте галактики. Ако имаше възможност, щяха да установят контакт с някои от малкото съюзници на Земята или да потърсят някакъв начин да осигурят прехвърлянето им в Галактика втора. Докато се опитваха да предадат съобщението на Джилиън Баскин до съвета Терагенс, те трябваше да се помъчат да научат нещо за собствения си вид и да осигурят препитание за себе си и за приятелите си.

Хък беше права. Алвин и Ур-ронн можеха да се забавят още часове. Клещовръх нямаше да издържи толкова време.

— С-с-съжалявам — каза Каа. — Не можем да рискуваме всичко, с-с-само заради нищожния шанс да…

— Не ми пука нито колко нищожен е шансът, нито какъв е рискът! Това няма значение!

Очните й стълбчета яростно се развяваха и усукваха. Но докато го заливаше с ругатни, Каа знаеше, че трябва да е твърд повече заради самата нея, отколкото заради себе си. Сега всички г'кеки на Джиджо бяха заплашени от геноцид — съзнателно изтребление от страна на жестоките джофури, решени да доведат до край древната си вендета — и тази малка женска можеше да е единствената надежда на целия си вид. С помощта на шишенцето семенна плазма, съхранявано в хладилника на малкия кораб, тя можеше да създаде потомство на някое безопасно място, охранявана от съчувстващите й приятели.

Макар това да не допадаше особено много на авантюристичния й характер, Хък твърдеше, че разбира колко е важно. Поне до този момент, в който беше готова да захвърли всичко в името на приятелството.

„Вярност. Обич. Това би трябвало да е по-силно от всичко останало — тъжно си помисли Каа, докато младият г кек продължаваше да го ругае и не преставаше да настоява да отворят вратата. — Израснала със земянитски романи, тя се чувства точно като мен. Смята, че само изключително жестоко същество би, поставило голия прагматизъм над любовта и би предало приятел на сигурна смърт… или нещо още по-ужасно… ако логиката го изисква.“

Каа мислено се проклинаше, докато Хък го правеше гласно и изпълваше малката контролна зала с екота на виковете си.

И все пак той не можеше да отстъпи.

Така или иначе въпросът скоро се реши. Само няколко дури по-късно Клещовръх умря.

Хък нямаше силата и волята да му помогне да се избавят от трупа. С помощта на механичните ръце на ходещото си устройство, Каа трябваше да замъкне тежкия кхюин до рециклиращия възел. Г'кекът извърна три от очите си от тъжната сцена, но последното му очно стълбче потръпваше и гледаше, сякаш хипнотизирано.

„Какво се е случило? — чудеше се делфинът, докато пращаше команди по невралния си кабел и караше машината да се движи като продължение на собственото му тяло. — Дали някой е нападнал кораба? Или това е болестта, за която чухме… болестта, погубила много кхюини на Джиджо?