Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— След пет години? — Хеън повиши глас, готов с всички аргументи, премислял мислено всички отговори безкрайно дълго. — Нямам достатъчно пари!

— Иди при властите. Те ще се погрижат за всеки чуждоземец, който не иска да остане тук.

— Аха, сигурно. — Хеън измъкна едно шише изпод леглото си, отвори го и отпи от него. — Знаеш ли колко много обвинения има срещу мен там, у дома? И на много други места. Ако смяташ, че до края на живота си ще приема да се лее от мен кървав пот в някои наказателна колония, ти си луд. — Той пое още една голяма глътка.

— Тогава изглежда нямаш големи възможности. — А и вероятно не заслужаваш. Изненадващо Гъндалийну почувства тръпка на съчувствие. Свещени праотци… какво ли щеше да бъде, ако бях роден в неговото тяло, а не в моето… — Аз… те съжалявам.

— Наистина?… — Хеън избърса уста. — Ами ти, смяташ ли да се връщаш, за да те хвърлят в затвора за стореното? Дявол да те вземе, ти вероятно ще симулираш невменяемост: престъпление от страст… направил си го от любов. Любов… Любовта е болест! — Ръката му трепна, хванала гърлото на шишето.

Смърт, ако любиш сибила… смърт, ако не я любиш. Гъндалийну нарочно се разкашля, не искаше да отговаря. Какво ще правя? Не зная. Бъдещето стоеше пред него открито като безнадеждно море.

— Попитай ме утре… — Той погледна към вратата, когато някой влезе. Беше Персийпион и една втора фигура, покрита с пелерина и качулка.

Тор се отмести, за да й направи път. Непознатата внимателно свали качулката от главата си.

— Муун? — Гъндалийну се изправи на колене, като се подпираше на стената. Муун стоеше до него, лицето й беше променено до неузнаваемост от козметичното изкуство. Вдигната й коса беше хваната в гнездо от сребърни ширити с вплетени златни мъниста и венчета, които очите му не можеха да проследят. Тор свали пелерината от раменете й и откри роклята й с меден оттенък, която се спускаше по тялото й като набраздена от вятъра тревна ивица. Якичка от опалесцентно35 мънистено украшение скриваше тайния знак на шията й.

Б.З. стоеше онемял, наблюдаваше нейния блясък, възхищаваше й се.

— Б.З., аз… — Тя млъкна, отмести поглед от очите му с неочаквано смущение. Но все пак сияеше.

— Моята дама… — Подобно на звезден лорд от старата империя той взе ръката й, наведе се над нея и я допря до челото си. Досущ като кралицата. — Пред теб ще коленича с радост. — Муун се усмихна, без да разбира, не с нейната собствена усмивка, не с тази на Еъриенрод.

— Какво мислиш, Хеън? — Персийпион се усмихваше радостно, като държеше номадската туника на Муун под ръка. — Ще мине ли?

— Ти ли стори това от нея? — попита Хеън.

Тя вдигна скромно рамене.

— Е, Полакс ми помогна. За машина той има добър вкус.

— Еъриенрод не обича този цвят. — Хеън остави бутилката на пода. — Но ще мине… о, богове, да… ще мине! Ела тук, ваше величество. — Той протегна ръце.