Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:
Гъндалийну не му обърна внимание. Образът на Спаркс Даунтрейдър в шлем с шипове неочаквано завладя съзнанието му. Той пристъпи напред.
— Дай ми контролната кутия, Хеън. Недей да пращаш Муун в това змийско гнездо.
Хеън леко се размърда и в ръката му се появи парализиращ револвер.
— Ела я вземи, полицай. До стената или ще получиш онова, за което се молиш!
Гъндалийну отстъпи до стената, забравил за собствения си парализиращ револвер, който тежеше като олово на бедрото му под палтото. Той се подпря на стената и се закашля с изтощителна безпомощност, докато му се замая главата.
— Имаш ли нещо против… ако седна? — Той се смъкна по стената, без да чака отговор, и седна на пода.
— Трябва да отидеш на лекар — каза Хеън съчувствено. — Когато един техник седне на пода, смятай го за мъртъв.
— Не мога. — Гъндалийну разтвори яката на палтото да се разхлади. Не докато не се свърши това.
— Искаш да кажеш, че и теб те преследват. — Прозвуча като констатация, а не като въпрос. — Всичките ти стари другарчета, истинските полицаи. Ти се укриваш с една обявена извън закона обожателка на Майката, нямаш никакъв приятел на света. Захвърлил си работа, обществено положение и си потъпкал в калта благородния си произход. И всичко заради една любов.
Гъндалийну вдигна горящо лице, без да продума.
— Нищо не мога да разбера. — Хеън се ухили злобно. — Аз съм кареумовец. — Той поклати глава, облегна се на лакът. — Тя наистина здраво те е хванала, момче. Какво ти обеща? Тялото си?
— Нищо, мерку!
— Нищо? — Хеън се усмихна подигравателно. — Ти си по-голямо магаре, отколкото съм мислил.
— За всичко, което ми се случи, съм виновен само аз. — Гъндалийну се изправи, мъчейки се да преодолее гнева си от очевидната истина, която го предизвикваше. — Решението беше мое. Аз приех последиците от един рационален акт.
Хеън избухна в смях.
— Сигурно! Тя може да те накара да повярваш в това! В това е силата й. Тя може да те накара да повярваш, че може да се живее във вакуум. Има голям смисъл, нали, да ти промие рационално мозъка… Ти толкова силно я желаеш, че нищо друго няма значение. Можеше дая държиш в ръцете си, нея, подлежащата на депортиране, а вместо това ти й помагаш да намери любовника си! О, богове, вижте какво прави. Еъриенрод тук на земята. И двете искат един и същ мъж. Единственият, който искат толкова силно, че ще намразят дори себе си. Крайното кръвосмешение! Ако това не е достатъчно доказателство, че двете са една и съща… ако това не е дяволска история. — Той се наведе напред, пръстите му опипаха връзките на металните му крака, главата му клюмна надолу.
Гъндалийну почувства как в него се надига отвращение.
— От теб друго не съм очаквал, освен да сведеш всичко до собственото си ниво, да го овъргаляш в мръсотия. Ти не си способен на нищо добро, не си способен дори да разбереш какво те накара да паднеш толкова ниско.
— А ти откъде знаеш? — Хеън повдигна глава.
Гъндалийну се намръщи.
— Защото ти не можеш да разбереш защо повече искам да помогна на Муун, отколкото на себе си. Защото не можеш да почувстваш какво й е… — Той затвори очи, припомни си изживяното. — Да, тя ме накара да я залюбя. Но тя не искаше това. Тя взема и дава… и в това е цялата разлика.
Хеън вдигна предизвикателно контролната кутия.
— Защо мислиш, че й давам това.
— Отмъщение.
Хеън отново сведе очи, без да отговори.
— Никой клон не е точно копие на оригинала. Дори напълно сходните не са еднакви. Контролът при създаването на клонове не е толкова съвършен, тя е просто едно несъвършено пресъздаване.
— Едно дефектно копие — каза грубо Хеън.
— Да. — Гъндалийну стисна устни. — Но защо нещата, които са били променени… пропуснати или добавени по недоглеждане, да не могат да бъдат по-добри?
Хеън изглежда обмисляше тази възможност.
— Може би… — Той се почеса по брадата. — Ако си толкова сигурен, че Муун не е същата, защо не й кажеш истината?
Гъндалийну поклати глава.
— Опитах се. — Той погледна китките си и опипа белезите по тях с безчувствени пръсти. — Как мога да й кажа такова нещо?
— Неуспяло самоубийство — прошепна Хеън, забелязал белезите.
Гъндалийну настръхна, изправи се на колене. Но разбра, че Хеън нямаше намерение да го подиграва.