Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Какво контролира това? — попита Гъндалийну.

— Вятъра. — Хеън ги погледна с предизвикателна гордост. — В Залата на Ветровете в двореца на Еъриенрод. Има само още едно при нея. С това ти ще можеш да проникнеш в сърцето на двореца, без някой да заподозре нещо. — Той отново загледа Муун. — Аз ще те науча как да го използваш и къде да търсиш Старбък.

— В замяна на какво? — попита Муун тихо.

Хеън изви устни.

— Няма никакви условия. Твоя е по право… Кога ли съм могъл да ти откажа нещо, което си желала?

Богове, той наистина мисли, че тя е кралица. Тор поклати глава.

В очите на набедената кралица се появи следа на съчувствие и тя каза тихо:

— Ако някога има… нещо, което мога да ти дам…

Хеън погледна атрофиралите си крака.

— Никое човешко същество не може да ми ги върне.

— Ей, виж, ако ще ходиш в двореца, не можеш да се появиш с тази туника. — Тор махна с ръка. — Ела с мен, ще ти намеря някои кралски парцали или поне нещо, което да прикрие тези.

— Муун, ти не можеш да отидеш в двореца! Забранявам ти. — Гъндалийну застана пред нея в отчаян опит да я спре.

— Б.З., трябва да отида. Аз трябва да отида — каза тя, срещнала упорития му поглед.

— Само си губиш времето. Рискуваш… душата си ако отидеш там. Там е отвратително, остави го, забрави за него! — Гъндалийну протегна ръце към нея. — Послушай ме само сега! Ти си обзета от някакъв кошмар… събуди се, в името на боговете! Повярвай ми, Муун, не го правя от егоизъм. Правя го само заради теб, за твоята безопасност…

Тя поклати глава и погледна настрани.

— Не се опитвай да ме спреш, Б.З., защото не можеш. — Тя мина покрай него и той не се опита да я задържи. Тор я изведе от стаята.

Гъндалийну стоеше и гледаше след нея. Усети неочакван студ и закопча палтото си. Чувстваше как очите на Хеън пробиват дупка в черепа му, а нямаше сили да се обърне с лице към него.

— Ти знаеш истината за нея, нали? — дочу той гласа на Хеън. — Ти знаеш, че са еднакви, Еъриенрод и тя.

— Не са еднакви! — Гъндалийну се обърна, ужилен от собствената си гузна съвест.

Хеън се усмихна, като прочете отговора в очите му.

— Така си и мислех. Тя е клон на кралицата, това е единственото обяснение.

— Сигурен ли си? — Той зададе въпроса импулсивно, без да иска, без дори да има намерение да го задава.

Хеън сви рамене.

— Единственият човек, който може да бъде напълно сигурен, е Еъриенрод. Но аз съм достатъчно сигурен. Не й е дъщеря, тя никога не пропуска да взема водата на живота. И никога не е разрешавала на някой мъж да я задържи до такава степен.

— Нима тя ви прави… стерилни? — Гъндалийну примигна изненадан.

— Никой не може да има деца, докато използува водата на живота. Водата на живота забавя оздравяването. Даже е убила няколко души. — Хеън се изкикоти, развеселен от идеята. — Някои хора дори полудяват — отклонение в индивидуалността или някаква подобна глупост. Във всеки случай така твърдят хората, които хленчат — бездетните. Властта е тази, която замъглява съзнанието, не дрогата. Как е да се чувстваш нисш, Гъндалийну-_ескрад?_