Корона от мечове

В гостилницата на „Скитащата жена“ беше сумрачно и прохладно в сравнение със зноя отвън. Той свали шапката си с благодарна въздишка. Из въздуха се носеше рехава мъгла от дим на лули. Над прозорците висяха завързани борови клонки в чест на предстоящата Нощ на Свован. В ъгъла две жени с флейти и един странен тип с тимпан между коленете изпълваха помещението с пронизителна, пулсираща музика, която Мат вече беше започнал да харесва. Дори по това време на деня имаше доста посетители — търговци в сравнително скромни вълнени дрехи и ебударци, повечето по елеци с гербовете на различни гилдии. Прости чираци и дори пътници не отсядаха тук. Толкова близо до двореца на кралицата, „Скитащата жена“ едва ли можеше да мине за евтин хан, в който да пийнеш или похапнеш, камо ли да преспиш.

Изтракването на зарове на една от масите отекна като отглас на досадната усещане в главата му, но той не погледна натам, а тръгна към друга маса, където седяха трима от неговите хора. Единият — Коревин, набит мускулест кайриенец, седеше разголен до кръста, вдигнал татуираните си ръце над главата си, докато Ванин овързваше дълъг бинт около кръста му. Ванин беше три пъти по-едър от Коревин, но приличаше на плешив мях с говежда лой. Палтото му беше в такова състояние, сякаш беше спал в него цяла седмица; то впрочем винаги изглеждаше така, дори един час след като някоя от слугините го изгладеше. Някои от търговците поглеждаха към тях притеснено, но не и ебударците — доста често виждаха подобни сцени.

Харнан, тайренец, с челюсти като фенер и със свирепа татуировка на ястреб на лявата буза, тъкмо хокаше Коревин.

— Хич не ме интересува какво ти бил казал проклетият продавач на риба, кози изтърсак такъв, жаба крастава, ти размаха проклетата тояга вместо да преглътнеш проклетите му ругатни само щото… — Той млъкна, като видя Мат, и лицето му заприлича на лице на човек, когото го боли зъб.

Ако Мат ги попиташе, щеше да излезе, че Коревин просто се е подхлъзнал и е паднал върху собствената си кама или някоя подобна дивотия, и щяха да очакват Мат да се престори, че е повярвал. Така че той просто опря юмруци на масата все едно, че не е видял нищо необичайно. Честно казано, то и не беше чак толкова необичайно. Ванин между другото беше единственият от хората му, който не беше загазвал — по някаква причина мъжете, които си търсеха белята, го заобикаляха отдалече, също както и Нейлсийн. Единствената разлика между двамата беше, че на Ванин всичко това сякаш му харесваше.

— Том или Джюйлин да са се мяркали насам?

Без да вдига глава от бинтовете, Ванин каза:

— Кожица не съм видял от тях, нито косъм, нито нокът. Нейлсийн обаче се мерна за малко. — Разни глупости като „милорд“ от Ванин нямаше да чуеш. Той хич и не криеше, че не си пада много по благородници. С нещастното изключение в лицето на Елейн. — Остави някакъв обкован с желязо сандък в стаята ти и се отплесна да ми разправя за разни дрънкулки. — Той понечи да се изплюе презрително, но мерна една от слугините и се отказа. Госпожа Анан беше самата смърт за всеки, който дръзнеше да се изплюе на пода или да хвърли кокал, дори да изтръска пепелта от лулата си. — Момчето е отзад в конюшнята — продължи той преди Мат да е попитал, — с книгата си и с една от щерките на ханджийката. Друго от момичетата и му напердаши задника, щото той ощипа нейния. — Той свърши с бинтоването и кой знае защо, изгледа Мат обвиняващо, сякаш той беше виновен за нещо.