Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Просто Мат Каутон. — Нещо обаче му подсказа, че тя би предпочела да чуе лъжа. Освен това, да кара хората да си мислят, че е лорд, беше само хитрина, нещо, без което той лично спокойно можеше да мине. В Ебу Дар човек можеше да се натъкне на дуел накъдето и да се обърне, но малцина предизвикваха лордове, освен други лордове. Тъй или иначе, през последния месец той беше пукнал доста глави, ранил беше четирима мъже и беше тичал половин миля, за да се отърве от една жена. Погледът на Тилин започна да го изнервя. А заровете продължаваха да тракат в главата му. Искаше му се час по-скоро да се махне оттук. — Бихте ли ми казали къде мога да оставя писмото, ваше Ве…
— Щерката-наследница и Нинив Седай рядко споменават за вас — каза тя, — но човек се научава да чува и неизреченото. — Тя посегна небрежно и докосна с пръсти бузата му, а той колебливо вдигна ръка. Дали пък не беше се оцапал там, докато дъвчеше писалката? Жените обичаха да почистват изцапани неща, в това число и мъже. Навярно кралиците също. — Това, което не казват, но аз чувам, е, че сте неудържим палавник, комарджия и неуморен преследвач на жени. — Очите й се задържаха на неговите, изражението й не се промени и на косъмче, а гласът й си остана твърд и леден, но докато говореше, пръстите й погалиха и другата му буза. — Неудържимите мъже често са твърде интересни. За разговор. — Показалецът й погали леко устните му. — Неудържим палавник, който пътува с Айез Седай, един тавирен, който, струва ми се, дори малко ги плаши. Притеснява ги, най-малкото. Доста трябва да му стиска на един мъж, за да кара Айез Седай да се притесняват. Как смяташ да огънеш Шарката в Ебу Дар, „просто“ Мат Каутон? — ръката й се спря на шията му.
Той понечи да отстъпи и масичката зад гърба му издрънча в стената. Единственият начин да се измъкне беше да я избута. Жените просто не се държаха по този начин! О, някои от древните спомени намекнаха, че се държат, но това бяха много редки спомени, повечето от втора ръка, за това как някоя жена била направила това, а друга — онова, нещата, които той си спомняше ясно, бяха в по-голямата си част битки, а в случая от тях нямаше никаква полза. Тя се усмихна — устните й съвсем леко се извиха, но от това хищническият блясък в очите й съвсем не отслабна. Космите на главата му бяха готови да щръкнат.
А после тя рязко се обърна и отиде в средата на стаята.
— Трябва да уредя да си поговоря отново с теб, Мат Каутон. Аз… — И млъкна, когато вратата се отвори широко, привидно изненадана, но той съобрази, че е видяла открехването й в огледалото.
Влезе строен младеж, леко накуцващ. Мургав младеж, с остри очи, които за миг пробягаха по Мат. Черната му коса падаше до раменете и беше облечен в едно от онези палта, които не са предназначени да ги носи човек небрежно наметнати на раменете — от фина зелена коприна, със златна верижка през гърдите и златни леопарди, извезани на реверите.
— Майко — промълви той с поклон и докосна устните си с пръсти.
— Беслан. — Тя изрече името топло и го целуна по бузите и по очите. Твърдият, дори леден тон, с който доскоро говореше на Мат, сякаш изобщо не бе съществувал. — Всичко е минало добре, както виждам.
— Не толкова добре, колкото можеше. — Младежът въздъхна. Въпреки острия си поглед притежаваше като че ли благ нрав и гласът му беше мек. — Невин порна крака ми при втория сблъсък, а после ме приклещи на третия, така че го прободох в сърцето, вместо да му срежа ръката. Оскърблението не заслужаваше чак смърт, пък и сега трябва да изразя съболезнованията си на вдовицата му. — За последното, изглежда, съжаляваше не по-малко, отколкото за смъртта на Невин.
Грейналото лице на Тилин едва ли подхождаше на жена, чийто син току-що й е съобщил, че е убил човек.
— Само гледай гостуването ти да е кратко. Очите да ми избодат, ако Давиндра не се окаже една от онези вдовици, които се нуждаят от утеха, и тогава ще трябва или да се ожениш за нея, или да избиеш братята й. — Ако можеше да се съди по тона й, първата възможност беше наистина лоша, а втората — по-скоро досадна. — Това е господин Мат Каутон, сине. Той е тавирен. Надявам се, че ще станете приятели. Може би ще отидете заедно на танците в Нощта на Свован.
Мат подскочи. Последното, което му се искаше на този свят, бе да ходи не знам къде си с тип, който се занимава с дуели, тип, чиято майка беше погалила Мат Каутон по бузата.
— Аз много не си падам по баловете — бързо отвърна той. Ебударците обичаха празниците до лудост. Тук Велики Чазалайн едва-що беше приключил, а идната неделя предстояха още пет, два от които — целодневни, а не просто вечерни празници. — Аз лично танцувам по кръчмите. Боя се, че съм по по-грубичките неща. Едва ли ще ви хареса.