Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
Разкъсваше се между удовлетворението, че дори в буря пиле не можеше да прехвръкне над Д’Харански пост, и желанието все пак да бе успяла. Това щеше доста да улесни нещата. Сега трябваше да търси друг начин да ги убеждава.
— Чуйте ме внимателно — започна тя. — Не разполагам с много време. Отивам на важна мисия. Искам да ми повярвате. Всички. Знаете, че в града върлува чума, нали?
Мъжете изръмжаха и кимнаха, че знаят, после смутено запристъпваха от крак на крак.
— Ричард, Господарят Рал, се опитва да намери начин да спре епидемията. Не знаем дали такъв изобщо съществува, но няма да се откажем, знаете това. Той е готов на всичко, за да спаси хората си.
Мъжете отново закимаха.
— Какво общо има това с…
— Бързам. Точно в момента Господарят Рал спи. Изтощен е от безуспешното търсене на лек против чумата. Лекът изисква магия.
Мъжете леко настръхнаха. Капитанът потърка брадичка.
— Знаем, че Господарят Рал няма да ни измени. Нали само преди няколко дни ни излекува от друга болест.
Калан огледа всички лица, вперени в нея.
— Ами ако самият Господар Рал се разболее от чума? Преди да е открил отговора? Тогава какво? Тогава сме мъртви, всички — ето какво.
На лицата им бе изписано искрено притеснение. За всеки Д’Харанец смъртта на Господаря Рал бе съкрушително събитие. То захвърляше бъдещето им в неизвестността.
— Какво може да се направи, за да го защитим? — по пита капитанът.
— Всичко е във вашите ръце — на часовите тук.
— А именно?
— Господарят Рал ме обича. Всички вие знаете, че той ме защитава. Непрекъснато ме огражда с онези Морещици, които вечно са по петите ми. Изпраща след мен стражи, където и да отида. Не допуска опасността да припари на километри от мен. Косъм не дава да падне от главата ми. Е, аз също не искам той да пострада. Ами ако се зарази? Значи го губя. Може би има начин да спра чумата, преди да е протегнала отвратителните си ръце към нас — преди да е заразила него, както със сигурност ще стане.
Тя зяпнаха.
— Какво можем да направим за него? — попита капитанът.
— Ще използвам магия — изключително опасна магия. Ако успея, ще мога да спася Ричард от чумата. Ще спася всички ни от заразата. Но както вече казах, магията е опасна. Трябва да се махна за няколко дни с помощта на магия, за да видя дали ще успея да помогна на Господаря Рал да спре чумата. Всички вие знаете какво прави той за мен. По-скоро би умрял, отколкото да ме остави да бъда изложена на опасност. Когато стане въпрос за моята безопасност, с него не може да се говори. Затова преметнах Морещиците и другите си пазачи. Никой не знае къде отивам. Ако някой разбере, Ричард ще тръгне след мен и ще попадне в същата опасност като мен. Каква полза ще има от това? Ако загина, той също ще загине. Ако успея, какъв е смисълът да го излагам на опасност? Не исках никой да знае къде отивам тази нощ, но вие се оказахте по-добри, отколкото предполагах. Сега всичко зависи от вас. Аз рискувам живота си за Господаря Рал. Ако искате да го защитите, трябва да се закълнете да пазите тайна. Дори да ви погледне в очите, трябва да му отговорите, че не сте ме виждали, че никой не е идвал тук.
Мъжете запристъпваха от крак на крак, покашляха се, започнаха да се споглеждат.
Пръстите на капитана забарабаниха по дръжката на меча му.
— Майко Изповедник, ако Господарят Рал ни погледне в очите и ни попита, не можем да го излъжем.
Калан се наведе към мъжете.
— Тогава по-добре да го съсечете на мига с мечовете си. Защото поведението ви ще е равносилно на това. Нима искате да изложите на опасност живота на Господаря Рал? Да поемете отговорността за неговата смърт?
— Разбира се че не! Готови сме да дадем живота си за него!
— Предлагам ви да заложите и моя живот. Ако той разбере какво правя, къде съм отишла тази нощ, ще тръгне след мен. Не само че няма да ми бъде от помощ, а може и да умре, ако го направи.
Калан показа ръката си изпод наметалото и посочи с пръст всеки от присъстващите:
— Ваша ще е отговорността за това, че сте изложили живота на Господаря Рал на опасност. Може да се превърнете в неговите убийци.
Капитанът се взря в очите на всеки от хората си. Изправи се, потърка лице и се замисли. Накрая проговори:
— Какво искате от нас? Да се закълнем в живота си?
— Не — каза Калан. — Да се закълнете в живота на Господаря Рал.
По примера на капитана си всички мъже паднаха на коляно.
— Кълнем се в живота на Господаря Рал да не казваме на никого, че сме видели за втори път тази нощ Майката Изповедник, и занапред да се закълнем, че никой не е влизал в Кулата освен вас и вашите две Морещици по-рано тази вечер. — Той огледа войниците. — Кълнем се.