Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
Затъвайки в тежкия, мокър сняг, се запита дали решението й да тръгне пеш бе достатъчно умно. Подхрани решителността си и продължи напред. Каза си, че щом отсега се разколебана, няма смисъл да тръгва.
Повечето сгради бяха тъмни и затворени. Малкото хора, които срещна из улиците, бяха твърде заети с преправянето на пътя си през снега, за да обръщат внимание на сгушената фигура, бореща се с вятъра в нощта. В тъмнината дори не можеше да се разбере дали е мъж или жена. Не след дълго вече бе напуснала очертанията на града и крачеше по пустия път към Кулата.
Вървейки, обмисляше най-добрия начин за минаване покрай часовите. Войниците бяха от Д’Хара. Не биваше да допуска да я разпознаят. Щяха веднага да докладват за появяването й.
Най-лесно щеше да мине, като убие часовите, но такова нещо не можеше да направи — та нали сега те бяха нейни войници, биеха се за общата им кауза срещу Императорския орден. И дума не можеше да става за такова нещо.
Не беше добър вариант и да ги удари по тила, за да загубят съзнание. По този начин човек никога не можеше да е сигурен, че противникът му ще падне без гък на земята. От опит знаеше, че удрянето по главата рядко дава очакваните резултати. Понякога човек не улучваше и противникът не губеше съзнание от удара, а започваше да крещи неистово, осуетявайки всякакви опити за по-нататъшни действия. Това привличаше вниманието на останалите часови и се стигаше до ликвидиране на нападателя.
Освен това бе виждала хора да умират от удар в главата, а това не биваше да става. Човек удря в главата само ако иска да убие, защото най-често се стига именно дотам.
Сестрата и Марлин вероятно са се промъкнали чрез магия. Калан не притежаваше такива способности. Нейната магия би унищожила съзнанието на войниците.
Значи оставаше или да ги измами, или да се промъкне покрай тях. Д’Харанските войници бяха обучавани за всякакви случаи и вероятно заеха повече трикове, отколкото тя изобщо би могла да си представи, че съществуват.
Значи оставаше да се промъкне незабелязано покрай тях.
Нямаше представа къде точно се намира, но знаеше, че е близо. Вятърът духаше от ляво, затова реши да се придържа към дясната страна на пътя, вървейки приведена. Когато приближи достатъчно, щеше да се наложи да пълзи. Ако легнеше на земята, разпервайки наметалото върху себе си, след няколко минути то щеше да е покрито със сняг и от нея нищо нямаше да се вижда. Използвайки това прикритие, можеше да върви много бавно, а срещне ли войник, можеше да легне и да го изчака да отмине. Защо забрави да си вземе ръкавици?
Реши, че е отишла много надясно и мръдна леко вляво на пътя. Знаеше, че най-трудно щеше да е на моста. Там щеше да се окаже на сравнително тясно пространство, без възможност да се отмести встрани от войниците. Но, от друга страна, Д’Харанците се страхуваха от магията на Кулата и едва ли щяха да приближават много до моста. Беше на десетина метра от него, там, където бе срещнала войниците предишния път, а сега, в снега и тъмнината, не се виждаше почти нищо.
В сърцето й припламна надежда, че може би няма да е толкова трудно да мине покрай постовете. Снегът щеше да й осигури добро прикритие.
Изведнъж пред лицето й блесна меч. Замръзна на място. Стрелна очи на другата страна — там също я чакаше меч. Усети острие и върху тила си.
Дотук с незабелязаното промъкване.
— Кой си? — грубо извика мъжът пред нея.
Трябваше да измисли нов план, при това бързо. Реши да използва част от истината, залагайки на страха им от магия.
— Капитане, уплашихте ме до смърт. Аз съм, Майката Изповедник.
— Покажи се.
Калан свали качулката си.
— Мислех, че ще успея да мина покрай вас незабелязано. Но Д’Харанските войници се оказаха по-добри, от колкото предполагах.
Мъжете свалиха оръжия. Най-голямо облекчение изпита, когато усети острието на тила й да се отмества. Ударът там би бил смъртоносен.
— Майко Изповедник! Изплашихте ни, наистина! За що се връщате за втори път тази нощ? И то пеш!
Калан въздъхна отчаяно:
— Съберете хората си и ще ви обясня.
Капитанът посочи с глава.
— Да минем натам. Има навес, където ще се предпазите поне от вятъра.
Калан се остави капитанът да я отведе от другата страна на пътя, където стърчеше триъгълна, направена с подръчни средства постройка, предназначена да спира вятъра. Не беше достатъчно просторна, за да побере нея и шестимата стражи. Те настояха тя да се настани на най-сухото място, най-дълбоко навътре.