Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Беше облечена с черна кожена ризница, запасала кралския Галеански меч на хълбока си и окачила дълъг нож на колана си. Гъстата й коса се спускаше като водопад над наметалото от вълча кожа, наметнато върху черна вълнена пелерина. В Средната земя дължината на женската коса показваше ранг и обществен статус. Никоя жена в Средната земя нямаше по—дълга коса от Калан. Но онова, от което Зед не можеше да отмести поглед, бе дръжката, стърчаща иззад лявото й рамо.
— Калан — прошепна той и пристъпи към нея. — Къде е Ричард?
Болката, която бе съзрял в онзи кратък миг, изведнъж бе изчезнала. Калан хвърли бърз гневен поглед към Вирна, която все още си проправяше път към тях. В следващия миг Зед видя очи, в които гореше зелен огън.
— Врагът го залови. Докладвай.
— Врагът? Какъв враг? — Калан отново стрелна с очи Вирна. Силата на погледа й накара Прелата да изпъне гръб и да забави ход. След малко вниманието на Майката Изповедник отново падна върху Зед. Погледът й поомекна, явно от съчувствие към мъката, изписана на лицето му.
— Отведе го една Сестра на мрака, Зед. — Краткият миг топлота в гласа и очите й угасна и тя отново сложи на лицето си студената, непробиваема маска на Изповедник. — Бих искала да ми докладваш за състоянието на нещата тук, ако обичаш.
— Заловила го е? Но… но той добре ли е? Имаш предвид, че го е взела като пленник? Откуп ли искат? Добре ли е той?
Тя посочи отстрани на устата си и той едва сега забеляза, че има подутина.
— Доколкото знам, е добре.
— Кажи ми какво става? — Зед хвърли във въздуха кокалестите си ръце. — Какво иска? Какво възнамерява да прави тя?
Вирна най—сетне се добра до тях и застана отляво на Зед. Капитан Мейферт и генерал Лейден също дотърчаха и застанаха до Ейди, отдясно на Зед.
— Каква Сестра? — попита Вирна, все още задъхана.
— Каза, че го заловила някаква Сестра. Как се казва?
— Ничи.
— Ничи… — ахна капитан Мейферт. — Господарката на смъртта!
Калан го погледна.
— Именно. А сега някой би ли благоволил да ми докладва за положението.
В гласа й се усещаше ясно както власт, така и ярост. Капитан Мейферт вдигна ръка на юг.
— Майко Изповедник, Императорският орден, цялата армия тръгнаха от Андерия. — Той се почеса по челото се мъчеше да мисли. — Вчера сутринта, струва ми се. Искахме да ги подмамим насам, в долината. — продължи Зед. — Идеята ни беше да ги изведем от открито поле, където нямаше как да ги контролираме, и да ги подмамим насам в долината, където шансовете ни да отвърнем на удара им бяха по—големи.
— Знаем — намеси се отново капитан Мейферт, — Че би било фатална грешка да ги оставим да преминат през нас и да се изсипят в Средната земя. Трябваше да ги принудим да действат, за да предотвратим изливането на могъществото им върху населението. Трябваше да им отвлечем вниманието и да ги изтощим. Единственият начин да го направим, бе като ги принудим да ни последват, за да ги изведем от откритата местност, където имаха безусловно предимство, за да се озовем тук, където силите ни биха се изравнили.
Калан кимна, погледът й продължаваше да изследва мрачната сцена.
— Какви са загубите ни?
— Струва ми се около петнадесет хиляди — каза капитан Мейферт. — Но това е само предположение. Може и да са повече.
— Нападнали са ви откъм фланговете, нали. — Не звучеше като въпрос.
— Точно така, Майко Изповедник.
— Какво се обърка?
Галеанските части зад нея представляваха мрачна стена от кожа, ризници и стомана. Офицери с напрегнати очи не изпускаха нито една дума и нито едно движение.
— А какво не се обърка? — изръмжа Зед.
— Някак си — обясни капитанът — бяха предугадили плановете ни. Макар че, предполагам, не е имало нищо кой знае колко сложно за отгатване, тъй като е ясно, че това е единственият ни шанс да се справим с ордите им.
Бяха сигурни, че ще ни победят независимо от всичко, така че се подчиниха на плана ни.
— Както вече попитах, какво се обърка?
— Какво се обърка! — прекъсна я разпалено генерала. — Бяха толкова много, че нямахме абсолютно какъв шанс. Ето това се обърка!
Калан го изгледа с хладен поглед. Той като че се поокопити и падна на коляно.
— Кралице — добави накрая обръщението, след което притихна.
Когато отново се обърна към капитан Мейферт, в погледа й вече нямаше толкова плам.
Зед забеляза как капитанът свива юмруци, докато продължава доклада си:
— Някак си, Майко Изповедник, успяха да прекарат една дивизия през реката. Бяхме почти напълно сигурни, че ще им попречим да използват полето на изток — бяхме се подготвили, в случай че опитат, както предполагахме.
— Значи — заключи Калан, — са прозрели, че ще си помислите, че е невъзможно, и са изпратили дивизия през реката — а може би много повече, готови да понесат жертви при преминаването, — пресекли са на север през планините, без да бъде подозирано присъствието им, без да бъдат видени, нито усетени, и са дошли отсам реката. Когато сте пристигнали, те вече са ви чакали. Територията, която сте възнамерявали да завземете, вече е била завзета от тях. С Ордена, притиснал ви зад гърба, сте нямали накъде да мърдате. Орденът е възнамерявал да ви унищожи, като ви заклещи между армията и тази първа дивизия, взела удобната за защитаване област.