Вярата на прокудения

— Тези мъже ще ни помогнат да си стъпим на краката ще отменят часови, които отдавна не са заменяни, ще помогнат в изкопаването на защитни ровове, ще запълват дупки, където е нужно. Онези, които вече са участвали в боя, трябва да си легнат със сладкия вкус на отмъщението в устата. Не бих се осмелила да отнема на Д’Харанците онова, което им принадлежи по право.

Тълпата се оживи.

Зед си помисли, че ако войната е лудост, то лудостта току—що откри своята господарка.

Генерал Мейферт направи крачка към нея.

— Ще събера най—добрите си хора и след час ще сме в готовност за атака, Майко Изповедник. При това преизпълнени с желание. Ще се наложи да разочаровам доста доброволци.

Калан кимна и лицето й поомекна.

— Събери хора за северното крило, генерале.

— Аз ще водя северното крило, Майко Изповедник.

Калан се усмихна.

— Много добре.

Тя даде знак на Галеанските войници да се заемат за юта. Само с едно мръдване на пръста тя освободили освен спешната група, която се събра около нея в малък кръг.

— Ами настояването на Ричард да не нападаме директно Ордена? — попита Вирна.

— Много добре си спомням думите на Ричард. Нямам намерение да нападам директно.

Той бе сигурен, че Калан помни тези думи. Та тя е била там тогава, а никой от присъстващите не е бил. Зед захвана деликатна тема:

— Основните сили ще бъдат съсредоточени в центъра, защитени. В края, където ще нападнете вие, ще има и защитници, разбира се, но там ще бъдат разположени най—вече придружаващите Ордена търговци и подобни.

— Хич не ме интересува — с ледена ярост просъска тя. — След като са с Ордена, значи са ни враг. Не ги очаква никаква милост. — Докато раздаваше заповеди, гледаше новия си генерал. — Все ми е едно дали избиваме цивилните или генералите им. Искам смъртта на всеки готвач и хлебар не по—малко от смъртта на всеки офицер и стрелец. Всеки убит човек от придружаващия ги персонал ще ги лиши от едно удобство, с което са свикнали. Искам да им вземем всичко, включително живота. Ясно ли е?

Генерал Мейферт кимна.

— Без капка милост. Няма да чуете нито един глас на неодобрение, Майко Изповедник — това е начинът, по който се бие Д’Харанският войник.

Зед знаеше, че във време на война Калан имаше последната дума. Всяка проститутка и търговец бяха избрали сами да станат част от този поход, да използват както могат кръвта и плячката, разпиляна в краката на Ордена. Вирна издигна глас:

— Майко Изповедник, Ан бе тръгнала към вас с Ричард. За последен път имахме вести от нея преди месец.

— Не си ли я виждала?

— Да, видях я.

Вирна облиза устни, забелязала ледения поглед в очите на Калан.

— Добре ли беше?

— Когато я срещнах, да.

— Да имаш представа защо нямаме никакви вести от нея?

— Хвърлих дневника й в огъня.

Вирна се надвеси напред, готова да сграбчи Калан за гърлото. Агиелът на Кара се изстреля като светкавица й застана на пътя й.

— Никой не може да докосва Майката Изповедник. — Студените сини очи на Морещицата подчертаваха смисъла на смъртоносните й думи. — Ясно ли е? Никой. Срещу вас стоят една Морещица и една Майка Изповедник. И двете в отвратително настроение — провлачи монотонно Калан. — Предлагам ви да не ни предоставяте извинение да си изпускаме нервите, защото в противен случай рискувате да не ни видите в добро настроение приживе.