Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Именно — потвърди капитан Мейферт.
— Какво стана с причакалата ви в засада дивизия? — попита тя.
— Пометохме ги — отвърна капитанът с хладна ярост в гласа. — След като веднъж разбрахме какво се е случи — Но знаехме, че това е единственият ни шанс.
Калан кимна. Разбираше твърде добре какво огромно усилие му струват тези думи.
— А в същото време ни размазаха отзад! — Генерал Ден бе на ръба да изпусне нервите си. — Нямахме никакъв шанс.
— Очевидно — отвърна тя. — Превзели сте долината — И какво от това? Не можем да се бием срещу армия с такива размери. Беше пълна лудост да хвърляме хората си в тази месомелачка. И за какво? Спечелихме долината но на каква цена! Няма да успеем да удържим подобна огромна сила! Те ни намериха цаката — още от първия миг. Не сме ги спрели, просто се умориха да колят цяла нощ.
Някои от присъстващите отклониха глави. Погледите се забиха в земята. Само пукането на огньове и стенанията на ранените изпълваха ледения въздух. Калан отново се огледа.
— Какво правите сега?
Зед повдигна чело, повдигна се и гневът му.
— Два дена не сме мигвали, Калан.
— Чудесно. Но аз не допускам врагът да си легне с победа. Ясно ли е?
Капитан Мейферт поздрави с юмрук в гърдите:
— Ясно, Майко Изповедник.
Той хвърли поглед през рамо. Близкостоящите и по—далечните мъже поздравиха едновременно с юмрук до гърдите.
— Майко Изповедник — обади се генерал Лейден, като пропусна да добави „Кралица“ след обръщението, — войниците са уморени, от два дена не са почивали.
— Разбирам — отвърна Калан. — Ние също яздим без почивка три дена. Но нито единият, нито другият факт променят ситуацията.
Срещу суровото отражение на пламъка белезите на генерал Лейден приличаха на гневни вдлъбнатини. Той сви устни и се поклони, но щом вдигна глава, отново заговори:
— Кралице, Майко Изповедник, не може да очаквате от нас да предприемем среднощна атака в този момент. Няма никаква луна, почти всички звезди са се скрили зад облаците. В тъмното подобна атака би била пагубна. Това е лудост!
Калан най—сетне отмести ледения си поглед от келтонския генерал и огледа насъбралото се множество.
— Къде е генерал Рейбич?
Зед преглътна.
— Опасявам се, че това е той.
Тя проследи посоката, в която се вдигна ръката му — към трупа, върху който бе заспал, докато се бе опитвал да го лекува. Рижата брада бе сплъстена от засъхнала кръв. Сивозелените очи гледаха пусто, болката бе изчезнала от тях. Беше безнадеждно, Зед го знаеше, но сърце не му даваше да престане да опитва да излекува неизлечимото, да вложи в това цялата си останала енергия. Бе се оказало недостатъчно.
— Кой е следващият по ранг — попита Калан.
— Би трябвало да съм аз, Кралице — отвърна генерал Лейден и направи крачка напред. — И като офицер с такъв чин не бих могъл да позволя хората ми…
Калан вдигна ръка.
— Това е всичко, лейтенант Лейден.
Той се покашля.
— Генерал Лейден, Кралице.
Тя го прониза с отровен поглед.
— Да поставяш под съмнение заповедите ми веднъж е просто грешка, лейтенант. Два пъти е изменничество. При нас изменниците се екзекутират.
Агиелът на Кара скочи в ръката й.
— Отдръпнете се, лейтенант.
Дори на фона на натрапчиво оранжевите и зелени отблясъци на огъня Зед забеляза бялото като платно лице на Лейден, който отстъпи назад и мъдро, макар и късно, замълча.
— Кой е следващият по ранг? — отново попита Майката Изповедник.
— Калан — обади се Зед, — опасявам се, че родените с дарбата от Ордена насочиха силите си към унищожаване на офицерите с по—висок чин. Въпреки усилията ни, се опасявам, че загубихме старшите си офицери. Добре, че повечето платиха висока цена.
— Добре, все има и следващ чин?
Капитан Мейферт се огледа и след малко вдигна ръка.
— Не съм съвсем сигурен, Майко Изповедник, но ми се струва, че съм аз.
— Много добре, генерал Мейферт.
Той поклати глава.
— Майко Изповедник — каза той тихо, с поверителен глас, — не е задължително.