Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Натан се засмя и погледна с уважение пресния гроб пред себе си.
— О, Алтея знаеше доста повече. Цялата тази работа с дупките в света и е служила само за параван.
Фридрих не посмя да спори с магьосника, понеже знаеше, че всяка чародейка си има своите тайни и никога не разкрива докрай, каквото знае. Алтея не беше изключение. Дори на Фридрих не казваше всичко. Той знаеше, че не е поради липса на уважение към него или поради липса на любов, а просто, защото чародейките са си такива. Не можеше да се обижда от това.
— Значи има още нещо, свързано с хората като Дженсън?
— О, да. При това доста по-важни неща. Но въпреки че разбирам доста от нещата, останали неясно за Алтея, дори аз не мога да твърдя, че съм наясно с всичко, свързано със събитията, които започват да се разгръщат пред очите ни. Тук пророчествата се замъгляват. Но все пак знам достатъчно, за да преценя, че случващото се сега може да промени самата природа на съществуването.
— Вие сте Рал. Как е възможно да не знаете подробности?
— Още като малко момче Сестрите на светлината ме отведоха в Двореца на пророците и ме заключиха в подземията му. Аз съм Рал, но в много отношения знам недостатъчно малко за родината си Д’Хара. Повечето информация съм трупал от пророческите книги. А за хората като Дженсън в тях не пише нищо. Едва напоследък започнах да разбирам защо и да виждам жестоките последици от тази липса. — Той сключи ръце на гърба си. — Значи това момиче, Дженсън, е дошла да се види с Алтея? Как е разбрала за нея?
— Да, Дженсън бе причината за… — Погледът на Фридрих се откъсна от очите на магьосника, нямаше представа доколко е свързан Натан Рал със своя родственик Мрачния Рал.
Накрая все пак реши да бъде откровен, дори с риск да възбуди гнева на събеседника си. — Когато Дженсън беше малка, Алтея се опита да я скрие от Мрачния Рал. Той обаче разбра и я наказа, като я осакати и я затвори в това блато. Лиши я от силата и, като и остави единствено пророческата дарба.
— Това го знам, макар досега да не бях наясно с причините. Но знаех, че ще се случи.
Фридрих пристъпи напред.
— Но тогава защо не и помогнахте?
Този път Натан отклони очи.
— Напротив, помогнах и. Когато тя дойде да ме посети, бях затворен в Двореца на пророците.
— Защо бяхте затворен?
— Заради неоснователните страхове на хората. Аз съм рядкост, Пророк. Хората се страхуват от мен, понеже ме смятат за странен, за луд, за спасител, за унищожител. И то само защото виждам неща, невидими за другите. Понякога не мога да се въздържа и се опитвам да променя онова, което виждам.
— Но след като е пророчество, как може да бъде променено? Ако го промените, значи е било неистинско? Значи не е било пророчество.
Натан заби поглед в студеното небе, вятърът полюшваше дългите му коси.
— Не бих могъл да го обясня подобаващо на човек, роден без дарбата, но все пак ще опитам поне отчасти. Съществуват пророчески книги отпреди хиляди години. В тях се описват събития, които все още не са се случили. За да може да съществува свободната воля, се налага някои въпроси да бъдат оставени отворени. Това отчасти се постига чрез разклонените пророчества.
— Разклонени пророчества ли? Искате да кажете, че някои пророчества могат да избират между два пътя?
Натан кимна.
— Най-малко два, обикновено между доста повече. Става въпрос за ключови събития. Книгите често съдържат пророчества с различни изходи в зависимост от свободната воля.
Когато някое от разклоненията се осъществи, то пророческата линия, в която то се съдържа, става истинна, а останалите стават неистинни. До този момент всички те са били възможни. При друг избор истинната линия би била друга. Съответният клон на пророчеството изсъхва и умира, въпреки че книгата с тази пророческа линия остава. Така пророчеството бива оплетено от наслоявани с хилядолетия мъртви разклонения, представляващи всички неосъществени избори, нещата, които никога не са се случили.
Гневът на Фридрих избухна с нова сила.
— Значи си знаел какво ще стане с Алтея? Можел си да я предупредиш?
— Когато Алтея дойде при мен, и казах за едно разклонение. Нямах представа кога ще стигне до него, но знаех, че в края и на двата пътя я чака смъртта. Благодарение на информацията, която и дадох, тя имаше възможност да разбере кога ще настъпи моментът. Надявах се някак си да намери начин да заобиколи видяното от мен. Понякога има и забулени разклонения, невидими дори за Пророка. Надявах се, че в нейния случай е именно така и че тя ще открие забуленото разклонение — ако има такова.
Фридрих избухна.
— Можеше да направиш нещо! Можеше да предотвратиш случилото се!